"Фактът, че хората изобщо не мислят за смъртта ме прави щастлив. На драго сърце бих допринесъл с нещо за възможността да им внуша, че сто пъти повече заслужава да се мисли за живота."
Фридрих Ницше, из "Веселата наука"
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям жизнелюбивото отношение на Ницше към живота, изразено в тази мисъл, но и за смъртта не бива да забравяме. Защото от това как разбираме смъртта зависи начинът, по който разбираме живота. Разбира се, и обратното е вярно: от това как разбираме живота зависи начина, по който разбираме смъртта. :-) Неоспоримо е обаче, че двете - животът и смъртта - са неразделни. Те взаимно се предполага и допълват. Те дори са примесени едно с друго. Смъртта присъства в живота. Във всеки момент ние по малко умираме, а в същото време нещо в нас се ражда отново: съществуването е битка между живота и смъртта. Смъртта не е "нищото". Затова смъртта от него, живота, не може да бъде извадена. Та безхаберните към смъртта толкова разбират и живота...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар