Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
понеделник, 25 август 2014 г.
Дали звукът на цигулката не съответства на трепетите, стоновете и стенанията на чистата душа?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Нищо чудно, че се възхищавате от тоя Василев. Той е от вашите хора - ето какво е казал наскоро:
Васко Василев: "Никой след Людмила Живкова не е ръководил адекватно културата"
Как така "ваши" хора, аз нямам никакви хора в областта на музиката?! :-) Аз съм човек, работещ в областта на философията... гледам, че напоследък правите все по-неадекватни изказвания, да не сте слънчасал?
Музикантите имат право на всякакви заблуди, особено като се изказват в области, от които не разбират. Те са интересни само с това, което правят в изкуството; другото е неинтересно...
Неморалността не е простима никому, вкл. и на талантливите музиканти, съжалявам. Човек, който възхвалява палачите, не заслужава друго, освен презрение.
Този постинг е за изпълнителските качества на музиканта. Едното няма нищо общо с другото...
Така, така...
Г-н Хлопаща дъска, ама наистина си слънчасал чоджум, в края на лятото.Внимавай бе, човек.
Не стига, че нямаш право на никакви МОРАЛНИ оценки и мнения, щото си кастратът откъм
смелост, доблест, морал, справедливост и личностност да слагаш свободно под коментарите
тук именцето си, ако то е светло и почтено, но продължаваш да издишаш и разсъдъчно, т.е. и
логично-умствено.
Първо, нищо неморално няма, а е само и единствено безкрайно незряло, глупаво и некултурно,
дори от толкова даровит музикант, като Васко Василев, е - той да дава оценката си за
ръководенето на културата от Людмила Живкова: смело, абсолютно безумно, без мислене и
през просото сравнявайки така двете коренно различни култури в България: комунистическата и
демократичната, така тъпоглаво - да апологизира първата.
Както същото правят и досега всички комунистически и бесепарски тъпоглавци в България,
че им пригласят не някой други, ами и "самият" Бойко Борисов и президентът ни, що остана за
некои учители, директори на училища, на полицейски участъци, кметове на населени места и
пенсионери от същите и от съседни им технологично браншове ...
Затова и защото, особено на тебе, г-н Хлопаща дъска, вярвам - много добре е известно, че основната
задача, червената нишка на комунистическата "култура" се състоеше в това да ни видиотява в
непостижимото светло, хуманно, мечтано, блеяно и лелеяно комунистическо бъдеще,
което така и не дойде, щото... ала-бала и дрън-дрън..., нали така.
Или бе дошло - в разбирането му от тях и заблудения от тях народец - що е то - това животно -
комунизъма, за некоите ръководни комунистически управленци от всякаквите му възможни нива,
служби, министерства и институции на соца и за техните дечица, естествено и разбира се, а поради
запазване на икономическо-политическото им статукво в демократизиращата се България след 1990г.
това тяхно светло бъдеще си съществува и свободно си се разпрострира вече и върху техните мили,
та и премили внучета, не е ли така.
И второ, презрение, според дълбокото ми и просветлено убеждение заслужават не толкова и
единствено заблудените музиканти, заблудените даскалици-пенсионерки и заблудените
приближаващи се към пенсия учители, полицаи, военни, финансисти, журналисти и заблуденият
ни от тях народец.
Презрение, погнуса и остро осъждане заслужават тия, които, имайки разума, ума и културата да
разбират пълния и окончателния крах на "светлата комунистическа идея", продължават да я лансират,
да й се кланят, да я веят и да я поддържат интересчийски, или от слугинаж у нас - няма никакво значение.
Имам чувството г-н Хлопаща дъска, че си един от тях.
Опровергаването - само със светлото ти именце под него.
Макар - да не си ми длъжен чоджум. Никак.
2014.08.26г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар