Автор: Иво Инджев
Трудно е да се измисли по-зрелищен начин да се онагледи лъжата и да й придаде световна „слава”. Самият строеж започва с гръм и трясък – буквално, защото грейват в дълбоката нощ безброй прожектори, забучават едновременно стотици двигатели на булдозери и бронетранспортьори, което кара жителите да възприемат суматохата като начало на съветска инвазия на запад. Гърмежите и трясъците на комунистическата пропаганда продължават чак до 9 ноември 1989 г., когато глътката свобода беше достатъчна за гражданите да превземат страховитото съоръжение и да започнат разрушаването му.
Най-претенциозната опорна точка за онагледяване на пропагандните лъжи в световен мащаб всъщност охраняваше най-невъзможния за опониране обвинителен въпрос срещу комунизма: защо жителите на соцрая масово, с риск на живота си, с милиони бягат на Запад, а обратните примери са такова изключение, че са известни поименно? ...
... Берлинската стена успя да намали драстично (но все пак временно, както се видя) изтичането на населението от съветската окупационна зона. По официални данни за около две години през Берлин успяват да избягат на запад поне милион и половина източногерманци. Стената обаче не можа да убие порива към свобода, нито да превърне в истина лъжата, че е построена, за да възпира врага - врагът нямаше нужда да бъде възпиран, защото никой не беше луд да се мести в ГДР, макар западните граждани да не бяха препъвани да емигрират с картечници, овчарски кучета и надъхани убийци в униформа.
Съвременната българска поука от краха на най-видната опорна точка на комунистическата пропаганда е в това, че на днешните й разновидности трябва да се противостои с упоритостта на германското свободолюбие. Колкото и да изглежда безнадеждно (заради властта на путлеристката пета колона) към днешна дата, премахването на аналогичната лъжа от центъра на София, която дефинира със златни букви съветската окупация като „освобождение”, преместването на тази опорна точка на съветския колониализъм и неговите мимикриращи днешни следовници, рано или късно ще се състои.
Това е постоянна задача за всеки, които се самоопределя като свободолюбив европеец и българин.
Опитите на малодушните, малограмотните (а понякога и доста малоумните наши сънародници, които просто не искат да знаят историческата истина), да саботират българското свободолюбие изглеждат победоносни на този етап. Докато си избираме скрити или явни проводници на съветско-руския неоколониализъм, ще бъде така.
И ако това не е достатъчно ясно, гледайте какъв лов на български шарани върви предизборно по темата за „Южен поток”. Също както при вдигането на Берлинската стена, пропагандата бълва „аргументи” за ползата, която сме щели да имаме. Уж всички са съгласни, че България е болна от свръхзависимост в снабдяването с енергосуровини от монополния доставчик Русия, но ни пробутват „лечение” с още по-голямо обвързване чрез „Южен поток”. Казват ни на практика: щом ви боли главата, ще ви направим една трапанация като за тъпанари като ви влеем допълнително руска зависимост.
„Интересното” е, че и за съветската лъжа за окупацията като „освобождение”, както и за трапанацията с „Южен поток”, самообявилият се за спасител на България от комунизма Бойко Борисов е на практика част от петата колона на Путин в България. Нещо повече, с хвалбите си, че би построил досега „Южен поток” и че Путин го уважавал за това негово желание, Борисов на практика окупира още една лидерска позиция с в страната: направо е неформален вожд на руското влияние. След руските ордени, с които беше закичен през годините на своята шеметна политическа кариера, му остава само да пожелае и да оглави официално коалиция от безбройните русофилски организации, като ги „окрупни” както той си знае.
Ако някой действително желае да му опонира от десни позиции, трябва най-малкото да се разграничи от неговата мимикрия по споменатите по-горе опорни точки. А най-храбрите би трябвало дори да Му се противопоставят като го разобличат. А дано, ама…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Толкова е сладичко това кученце.Много е странно как при вида само на едно животно, особено ако то е още бебе, сякаш нещо ти трепва в душата и става по мил и добър към всекиго и всичко.Може би защото животните са чисти, при тях няма тази злоба и егоизъм, който така са се вкоренили в нас, че няма как да се отървем.Благодаря ви за интересната статия.Смятам, че ще запомнят този подарък, който сме им направили и при нужда ще ни помогнат да решим някои свои големи проблеми.
Публикуване на коментар