Разбирането ми за точния смисъл на започващия утре съдебен процес срещу грозната клевета, която една директорка си позволи да хвърли срещу един учител по философия

Вчера, след дълго разтакаване (титулярният съдия по моето съдебно дяло срещу отправената по мой адрес грозна клевета отсъстваше известно време, заместващият го реши моето искане за достъп до писмените "доказателства" на другата страна, на страната на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, на ответницата, да бъде разгледано от титуляра като се върне), та ето, едва вчера, в късния следобед, след доста чакане около съда в горещината, най-сетне получих "ей-такавата" мистична до този момент папка, съдържаща всички ония писания срещу мен, дето бяха сътворени от администрацията на ПГЕЕ-Пловдив през последните няколко години. До този момент огромната част от тия документи бяха най-старателно крити, примерно, т.н. "разгромни писма на колектива" срещу мен, под които колегите ми бяха принуждавани да се подписват под страх от неизбежна репресия, вече са пред мен, те са доста любопитни и за четене, и за коментиране.

Тук обаче възниква един важен казус, за който аз реших да се консултирам с адвоката си, щото ми се ще да бъдем прецизни: делото още не е насрочено, дали е допустимо преди да започне съдебното дирене на истината обществеността да бъде запозната поне с най-фрапиращите примери за този род административна и компроматна книжнина, чрез която беше решена съдбата на един български учител като мен? Който, както знаете, на основата на тия именно "доказателства", "основания" и "аргументи", съчинени от усърдната администрация, биде жигосан като "пълен некадърник", беше изритан по най-грозен начин от образователната система, и то по един крайно унизителен параграф от закона, именно "несправяне с работата поради пълна неспособност да бъде учител" (!!!), това е "мотивацията" на така влюбената в мен и в моите методи на преподаване администрация, а пък изхвърлянето ми от системата по този начин ми гарантира доживотно, пожизнено пребиваване извън нея: нима някой друг директор ще ме вземе на работа с тази тъй "ласкава" характеристика, която обидената ми за кой знае защо администраторка биде така добра да ми даде?! Ето защо за мен това съдебно дело, особено второто, с което искам съдът да отмени екстравагантната заповед за моето уволнение, има един съдбовен смисъл: аз съм длъжен да защитя делото на живота си, щото на българското образование отдадох целия си живот, аз до този момент друго не съм работил, повече от 30 години бях преподавател по философия, и в училище, и в университета. А сега съм обявен, за първи път в живота си, за "пълен некадърник", на мен, не крия, много ми е любопитно как ще възприеме една такава квалификация българският съд.

Та значи съм преизпълнен с най-горещо изследователско любопитство, явно и по този процес ще стане една чудесна книга, темата е прекалено вълнуваща и интригуваща, нищо чудно да се получи и нещо като административен роман, този нов жанр ний с директорката-литераторка с несъмнени художествени дарования и тъй ярко творческо въображение вече го изобретихме, сега остава въпросната художествена форма да я изпълним, както казват литераторите, с най-ярко естетическо, жизнено, реалистично и прочие съдържание. Случи се, че и адвокатът ми е добре пишещ човек, в което аз виждам пръст на съдбата, намеса на висшите сили, нека да се изразя така. Аз неговите писма до този момент не ги публикувам, ала старателно ги пазя, един ден, живот и здраве да е, като спечелим дялото, ще отдадем длъжното и на литературата, като ще оформим заедно и тази книга, трактуваща едно съдебно дяло, което има всички шансове да стане достоен съперник на Сократовото, а нищо чудно и да го надмине. Примерно какво пречи по време на дялото, да пази Господ, мен да ме сполети някой инфаркт или инсулт и по този начин и аз да се обезсмъртя, щото явно не може да има съдебно дело срещу философ, което да не свършва със смъртта на философа, изглежда това е традиция. Ще видим какво немилостивата съдба е измислила и ни е приготвила по случая, нека да бъдем търпеливи, ще разберем скоро това.

А ето сега какво ми се наложи да напиша на моя адвокат, поисках му един съвет, пък и дадох своето тълкуване за смисъла на започващия утре исторически съдебен процес, който ще протече в две фази, първата е утрешното дяло, което моя милост заведе за клевета, щото тъй добрата администрация благоволи, преди да ме уволни, да ми даде диагноза "нервно-психическо разстройство", а пък като не можа да ме уволни поради тази въпросна предполагаема "лудост" (компетентните медицински органи отхвърлиха аматьорската директорска "диагноза"), тогава вече се наложи да бъде скалъпено и моето уволнение по още по-абсурден "мотив", именно, "пълна негодност" за системата, "абсолютна некадърност", "не става за учител" и пр. Е, бях уволнен, той войнствено настроената директорка изживя своите минути слава за това, че успя да изрита "злодея Грънчаров", дето нарушаваше комуналната идилия в училището, ала сега трябва да защити волунтаристичното си решение пред българския съд, аз й дадох тази възможност. А ето след тази "пледоария" и текста на въпросното моето писмо до адвоката ми; моя милост се изживява на моменти като нереализирал се адвокат, щото навремето, на младини, не крия, в един период исках да уча право, явно още тогава ме е вълнувала професията, свързана така тясно със защитата на истината; е, не станах юрист, българското правосъдие загуби една своя ярка, тъй да се рече, фигура, но пък за сметка на това станах философ, поне философията биде облагодетелствана несъмнено (това е шега, за да ядосам дежурните си оплювачи: шоуто требе да върви!), но тия професии, свързани с правото и с философията, се родят, това поне е точно така - макар че не се знае от мнозинството, от народа:

Здравей, уважаеми г-н И.,

Искам да те попитам нещо: а да публикувам някой от тия документи в пълен вид имам ли право, дали няма да бъде нарушение, дали не е подсъдно и дали, накрая, няма да е вредно за дялото - как мислиш? Искам да публикувам някои документи в блога си (като махна, разбира се, разните лични данни, съдържащи се там), щото ми се ще обществото непосредствено да види и да прецени що за личности са тия, дето са ги писали - и що за морал те имат. Досега аз само писах открито какво въпросните администратори правят, хората знаеха за случващото се единствено по моите описания, а другата страна мълчеше, не вземаше думата в предлагания от мен дебат, тя не пожела да се защити, демонстрирайки тъй умилително антидемократичния си манталитет: демократично настроените хора не мълчат, а дебатират най-живо - щото грандоманското презрително мълчание всъщност е крещящо незачитане на правото на другата страна да има позиция, то е израз и на подценяване, на неуважение на позицията й. Вместо да излезе в публичен и открит дебат тази друга страна (администраторите, директорката и инспекторката, чиновниците в РИО, дето ги подкрепят, пък и от Министерството) най-упорито мълчеше, а пък в това време директорката всекидневно произвеждаше и неуморно трупаше компромати срещу мен в папката си; трупаше ги за да си създаде "основания" за така въжделената от нея разправа с мен. Тя неслучайно криеше повечето от тия документи до този момент; е, разправи се, уволни ме, сега вече благодарение на съда аз имам най-сетне достъп до нейните тъй мистични до този момент компромати. Хората, читателите на блога ми знаят до този момент само по моите думи какво е правила, резонно е някои да са си мислили, че аз може би съм си съчинявал някои неща, щото те наистина са крайно невероятни, звучат направо абсурдистки, невъзможни са за случване, въпреки че, уви, наистина се случваха; да, обаче ето сега имам вече доказателствата, че е било точно така, както съм писал - защо пък да не се възползвам от тях?

Интересното е, че директорката си мисли, че тия доказателства подкрепят нейната теза, а то фактически става точно наопаки, обратното, те рекушират и влизат в прекрасна и логична система с моята теза. Всяка дума в писаните от директорката "констативни протоколи" е изпълнена с нескривана ненавист към мен, всяка дума е предубедена, е плод на неверно възприятие - и в очите (пък и в ушите) на непредубедения човек звучи съвсем иначе, не както си е представяла авторката на тия тъй старателно писани и трупани компромати срещу мен. (Няма художествено майсторство, пък дори насреща ни да стои самият Шекспир или Достоевски, примерно, което да успее бялото да изобрази като съвсем черно, а пък черното като бяло; истината да представи като лъжа, а пък лъжата - като истина; колкото и да се стараят някои таланти в тази посока, това няма как да им се удаде: тук пълният произвол е немислим, е невъзможен!) И така компроматите вместо да са срещу мен, както си е мислила създателката им, се стоварват върху главата на авторката си: творението по принцип винаги се обръща срещу твореца, но тук сгромолясването е направо покъртително! Който дръзне да изпусне от бутилката зли духове, рискува след това тия духове да станат неудържими и нему също да навредят. Но той вече си е поел риска - и трябва да има добрината да обере и последиците. Всичките до една. Ще му се наложи да изпие горчивата чаша. Така е справедливо да стане: животът в крайна сметка поставя всяко нещо на точното му място.

Тия неща според мен показват и демонстрират по най-убедителен начин несъкрушимата мощ на истината, която винаги излиза наяве - въпреки всички старания на душителите й. Лъжата временно може да печели привърженици, но накрая побеждава и тържествува само истината. Това е неоспоримо принципно положение, свързано със същината на самата истина. И с естеството на самия живот - какъвто той е за човека. (Аз точно това съм преподавал на учениците в моите "изцяло неправилни" уроци по философия, които директорката, няма начин, неизбежно възприе така негативно и се постара да опише в най-черни краски; а причината е, че нейните и моите ценности се разминават коренно и принципно - поради което са неизбежни и разминаванията в нейните възприятия, сравнени с моите.) И нашият съдебен процес, вярвам в това, ще илюстрира верността на тези принципни положения. А в съдилищата, както е известно, единствено интересна е тъкмо истината, те затова и съществуват, те са инструмент за постигането й.

Дано и в България това е така, но то и от нас зависи за да стане, за да бъде така. Като се борим и подпомагаме истината да си пробие път, ние в същото време помагаме и съдебната ни система да почне да работи подобаващо. В случая си изпълняваме гражданския дълг. Един добре функциониращ съд, какъвто е съдът в действителни демокрации като САЩ, Англия, Франция и пр., е станал такъв не поради климатичните особености на тия страни, а щото хората са направили нужното тази институция да работи подобаващо - и да си изпълнява своето тъй възвишено предназначение. И ний, българите, трябва да си изпълним дълга в тази посока - за да имаме действително работещо правосъдие, служещо на истината и на справедливостта. И да служи на добрите човеци - за да могат да се защитят от агресията на лошите, на злосторниците. Едва тогава и демокрацията ни ще почне да става същинска демокрация, а не както е сега, да е само видимост на демокрация.

А пък ето, чрез решаването на нашия казус, свързан с това, че системата в образованието по най-крещящ начин е недемократична, авторитарна, казармена, деморализирана и прочие, не само ще помогнем на правосъдието да си изпълни дълга, но ще съдействаме за демократизацията на отношенията и в образователната сфера на живота, която си има своето голямо значение. От образованието, от възпитанието на младите тръгва всичко в едно общество. Престъпление е тъкмо там нещата да си стоят така забатачени от десетилетия, а пък ние, гражданите, да нехаем. Да, това е едно от най-непростимите престъпления, които допуснахме да направим - щото, като си мълчим, ние гражданите фактически съучастваме в това престъпление! Прощавай, че се разфилософствах толкова, но ми се прищя да кажа как аз виждам смисъла на този съдебен процес. А уж исках само с две изречения да те запитам дали по твое виждане мога да публикувам някой от тия документи в знаменитата и тъй мистична доскоро "ей-такава папка", така старателно крита от мен досега, до вчера. Е, сега тя вече най-накрая е в ръцете ми.

Снощи четох до късно и, честно да си призная, се погнусих изцяло от погълнатата душевна скверн, мерзост и гнус. Легнах да спя, но от преживяното напрежение дълго не можах да заспя. Унасях се, сякаш в кошмари, спомнях си, в съзнанието ми почнаха да плуват образите, свързани с ония реални събития, които бяха така превратно отразени в тия администраторски напъни за писане. По някое време съм заспал, но съм спал не повече от час или два. То вече беше дошла сутринта, аз винаги ставам в пет часа, за да попиша. Като станах залитнах, усетих, че сърцето ми бие бясно, от напрежението и безсънието, горкото, отново се беше пак повредило! Днес ще ходя на лекар за да не стане някаква беля - с пръст не мога да усетя си пулса, толкова е ускорен. Ще видим какво ще стане, то ще се разбере. А утре е откриването на съдебното дяло. Дано се оправя, щото ми се ще непременно да участвам в първото заседание на съда.

Хубав ден ти желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo