Понеже в един пернишки сайт в момента тече оживена дискусия по проблемите на българското образование и училище - виж: Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа - ми хрумна да информирам участниците и за моето интервю по същия повод; ето какво написах там, прочее, това същото разрешение за препубликуване на интервюто ми, което давам на въпросния сайт, го давам априори и на всеки друг сайт, блог или каквато и да било медия, щото ми се ще казаното в него да стигне до колкото се може повече хора. Щом като жълтият вестник, на когото дадох интервюто, сам си плю в лицето и не го публикува, нека да организираме едно "блогърско цунами", с което да отнесем арогантния вестник на Пеевски в небитието: можем хем да престанем да го купуваме, хем чрез възможностите на свободата, която интернет ни дава, да постигнем по-големи "тиражи" от пеевските! И да елиминираме някак влиянието на тия продажни манипулиращи и аморални медии - ако сме граждани, можем да го направим, ала такива ли сме, ето в това е проблемът?! Ето все пак думите ми, с които се обърнах към читателите на оня, на пернишкия сайт, който пък е настроен така, че не допуска линкове, абе грешка нямаме, ний, българите, сме майстори да се прецакваме взаимно и затова нищо особено не можем да постигнем:
Ето, заповядайте, прочетете истината за една съвсем реална история, която изцяло отговаря на обсъжданото писмо, прекрасно го илюстрира. Страшно е в нашите училища, директорският произвол прие вече гротескови, съвсем хипертрофирани форми. Трябва нещо да се направи, необходими са промени с оглед училищата да престанат да бъдат феодални владения на образователната бюрокрация, която се държи като безконтролна мафия.
Прочее, разрешавам на този сайт както и на всеки друг да публикува моя текст, той всъщност е едно мое интервю, дадено за високотиражен жълт вестник, редакторите обаче забраниха публикацията, явно се уплашиха да не стане така, че на фона на този текст да изпъкне по-ясно скудоумието на останалите им "пикантни" матр`ьяли. Но аз съм свободен човек, имам свой блог, ето, сам публикувам интервюто си. Ако някоя медия иска да го препубликува, има моето съгласие. За да стигне истината до повече хора - тя не бива да бъде крита!
Линкът до публикацията в моя блог не излезе, явно в този сайт не е разрешен свободния обмен на информация, българските лудости нямат край! Който иска да прочете все пак въпросната публикация, да намери по името ми мой блог и да я потърси, заглавието е Мое интервю, дадено за високотиражен "жълт" вестник, но забранено за публикуване, щото не е подходящо за четене от идиоти, впрочем, и по самото заглавие чрез Гугъл може да се стигне до публикацията.
Страшна работа! Ние, българите, правим всичко, за да не можем да си обединим усилията за някаква кауза, ето затова сме и на това дередже!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
12 коментара:
Момите, грънчаров, не ги ли подгонихте тия пусти моми вече? Уж все за тях мислите и бълнувате, пък виждам, че още дращете по интернетя...
Докторант Узунов, вий от психиатрията ли ми пишете?! :-) И там ли нема моми? :-) Горкият, измъчихте се от туй безмомие... :-)
Гонете момите, Грънчаров, не се занимавайте с образованието - не ви е силната страна.
Ти, Узунов, от момите отказа ли се вече - та мен съветваш да ги гоня? :-))) Аз когато е трябвало да гоня момите, съм ги гонил, а сега е твоето време да ги гониш. А ти май се отказа, не бива! Недей така бре, млад човек си все още? Ти мен не гледай, аз момите съм ги гонил, гонил, та ми е втръснало - и сега вече се занимавам само с образование и възпитание, то именно ми е и най-силната страна. Сам го знаеш, ама понеже пустата завист те гризе, та не щеш да го признае. Първо гони момите, после ще се занимаваш с науките, то от тия пусти науки видя ли докъде я докара? До пълното безмомие! :-))) И до... лявата ориентация и "резба", резил, човече, не издавай така позорно мъжкия фронт! Ей-на, мен си зел да гониш, за момите забрави вече, не става! :-)
Момите, Грънчаров, момите! Защо се разсейвате, та не ги гоните? От това ще има поне полза за някого (за вас тоест, за момите в никакъв случай).
От това, дето го вършите сега - драскачеството, де - полза за никого, освен за нас, дето ви се забавляваме. :)
Та, гонете момите!
Интервюто Ви в zapernik.com e излязло вече като отделна статия, г-н Грънчаров.
Таваришч, абе ти мъжете ли взе да гониш? :-) Май момите хич не те интересуват, що така?
Подгонихте ли вече момите, Грънчаров? Не сте ни известявали за прогреса си в тая насока... :(
Анна Тодорова: Чудесна идея, Г-н Грънчаров! Смятам, че членовете на образователната гилдия в Перник биха я подкрепили (съдейки по активността на коментиращите и единомислието на колегите). Аз подкрепям хрумването Ви.
Също изразявам адмирации към авторката на материала и всички, коментирали обективните обстоятелства!
(Би било чудесно, ако се основе и виртуална или реална общност на градивно мислещите педагози, несъгласни с недомислиците в образователната система. Креативността и опита на дългогодишни специалисти в сферата на образованието би била полезна в дискусионна-подрепяща среда, защото се задава истинска криза на кадри, капацитет и развитие на училищното (и не само) образование).
една от многото: до Ангел Грънчаров - напълно съм съгласна с Вас. Смятам, че и дискусията, и оформен документ /а защо не и подписка/. В крайна сметка у нас служебните кабинети са много по-адекватни, пък и доц. Румяна Коларова афишира, че ще работи с учителите.
Иванова:
Подкрепям Ангел Грънчаров! Притеснява ме само факта, че продължава да има хора, които все още се притесняват да застанат и изразят позиция със собствените си имена, а се крият зад никове. Подкрепям и това да създадем организация на знаещите и можещите в образователната система, които не са съгласни с идиотщините и "осакатяването" на младото поколение.
Благодаря на колегите, които подкрепят идеята да изпратим тази дискусия на министърката г-жа Коларова, с оглед да се запознае с реалната ситуация. Нищо не пречи да направим и подписка, в която да изброим най-тежките проблеми, които по наше виждане следва да бъдат решавани с предимство и то в най-скоро време. Примерно този за въвеждането на мандатност на директорите: два мандата от три години - и нито ден повече! Моля които имат предложение за включване на предложения в подписката, да ги формулират, да ги дадат тук, та да можем да я оформим в един по-цялостен текст. Мисля обаче, че ако изпратим на министърката писмото на анонимната колежка от Перник, което коментираме плюс най-важното от тия коментари, то това ще е достатъчно убедителен и жив текст, който ще е полезен на екипа на новата министърка. Подкрепям идеята за създаване на общност на градивно, на креативно мислещите педагози, несъгласни с недомислиците в образователната система. Това е една чудесна идея! Когато сме повече, когато сме организирани, когато сме единни, отговорните фактори може би пък ще ни чуят. Иначе всичко ще си остане по тертипа "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!" или "Кучетата си лаят, керванът си върви..."
Публикуване на коментар