Вчера най-внимателно изгледах интервюто на премиера Оре... пардон, щях да се объркам, да, на премиера Близнашки. Щеше ми се да успея да почувствам как се чувства този човек след като вече е на власт, понеже силно ме вълнува този въпрос: а как влияе властта на хората, на техните съзнания?
Е, открих нещо, не знам вие дали сте го усетили: установих, че г-н Близнашки е изключително много възбуден, говореше разпалено, с такава жар аз лично не го бях виждал да говори до този момент, което ми дава основание да заключа, че властта доста силно му е повлияла, сиреч, потвърди се моята отдавнашна теза, че властта действа на непривикналия човек подобно на наркотик. Това установих. Опиянява се съзнанието на такъв човек, предполагам от усещането за мощ, такива хора са като пияни, това ясно си личеше в говоренето на "премиера на протестиращите граждани", наричам го така без капчица ирония, напротив, съвсем сериозно го наричам така. Накъде ще избие това опиянение вече зависи от моралната сила на човека, когото го е сполетяла властта и съпровождащото я усещане за мощ.
Ако дадена личност няма здрави морални устои, това усещане избива обикновено в правенето на сума ти щуротии, каквито прави и опияненият не от власт, а, да речем, от ракия, от шльокавица: тогава той прави разни простотии, от които като отрезнее, вероятно, ще се срамува. Давам си сега сметка защо Боко се държи като пръв пич на републиката, стана ми ясна загадката за неговата прекомерна бабаитщина.
Е, възможни са и редки случаи, когато дадена личност има по-здрави морални устои и властта не й повлиява в отрицателна насока, напротив, ентусиазира я за правенето на нещо голямо и добро. Така се държа на власт Иван Костов, примерно. Да се държат по този начин силна предпоставка имат монарсите, тъй като при тях властта не е предмет на коварни въжделения, а е необходимост, е предопределеност, е съдба, сиреч, става нещо като занаят. Английската кралица затова е така спокойна като си упражнява по такъв бляскав начин прерогативите, пълномощията.
Докато нашите президенти се излагат кой колкото може, и даже дваж повече от това, сиреч, надминават самите себе си в способността си да се излагат. Изключение не прави нито един. Както и да е. Разбирам ги. Човешко е. Знам какво говоря. При това го говоря и от опит. Аз на млади години бях кмет, усетих тази тръпка на властта, отвратих се и до този момент вече не ща да ставам властник.
Други пък, веднъж докоснали се до власт или само помирисали я, биват обхванати от страшна и ненаситна лакомия за власт. Гледайте го сега какво прави Боко, готов е да се бие в ръкопашен бой с всеки, който се усъмни в способността му още един път да се докопа до властта. Иска да се орезили колкото може човекът, това е разбираемо.
Една свиня като се оцапа в калната локва, след това с остен да я ръгаш, пак ще иска да си завре муцуната в нея и да се овъргаля цялата. Това това е кеф, сравним само със сексуалния. Такива ми ти работи... човешка психология. Човешка ли рекох? :-) Метафора употребих, вий разбирате, че се шегувам, предполагам...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар