Двете съдебни дела, които съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова - едното е за клевета, щото тя в официален документ дръзна публично да обяви, че, видите ли, съм бил изпадал в "чести нервно-психически разстройства", а второто е за отмяна на нейната митично-поетична заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в същото това училище - та тия дела скоро ще почнат да се гледат, тази есен ще се проведат решителните заседания по тях. Тия неща, разбира се, ме вълнуват, щото от изхода на тия дела зависи, тъй да се рече, моята човешка и професионална чест, от техния изход зависи признанието на моята човешка състоятелност, ако така мога да се изразя: защото въпросната особа не се посвени да обяви, че моя милост, видите ли, била "пълен некадърник", "абсолютно неспособен да бъде учител", представи ме като някакъв тотален злодей и темерут, сиреч, с лека ръка зачерта делото на живота ми, да, защото аз посветих на българското образование целия си досегашен живот, а тия неща съвсем не са безобидни. Да оставим това, че параграфа, по който тя се осмели да ме уволни, фактически ме лишава от упражняването на моите преподавателски права във всички държавни училища на республиката ни, което пък е израз на невероятна, на съвсем недопустима дискриминация и на някакъв несрещан (след паметната ера на комунизма) вулгарно-волунтаристичен произвол в отношението към една суверенна личност. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
13 коментара:
Тази директорка е просто една невероятна мръсница! Как ли още я търпят? Срам и позор за това елитно някога училище! Тя го съсипа и продължава да го съсипва!
Срамота е да се пишат подобни коментари като този по горния, чудя се какъв ли човек трябва да си да използваш цинизми?!
Коя от употребените думи е цинична?
Грънчарски, стига писа анонимно!
Аз винаги пиша неанонимно, другарю анонимник. Анонимник мен да подозира в анонимност е възнагличко...
Прочее, внимавай как се обръщаш към мен щото ще изчезнеш от хоризонта, в този блог просташките изцепки и невъзпитаността са забранени...
Недей съска. Ти непрекъснато наричаш хората мерзавци и пр. А когато някой не се съгласи с теб - дори МИНИМАЛНО - хистерясваш, изпадаш в нервни кризи и почваш да триеш и цензурираш като луд.
Само че ще търпиш. Или ще затвориш коментарите си, или ще търпиш коментарите.
Панимайш ли ме меня, тавариш?
И стига писа анонимно, тавариш.
Виж какво, държиш се като абсолютен нахалник, който идва в нечий дом и почва да дава съвети на стопанина - какво да прави, как да си урежда дома и пр. Държиш се като абсолютен нахалник, сиреч, като мерзавец. При това си анонимен мерзавец, тъй че просто съм длъжен да те определя като мерзавец.
Няма заради теб, подли ми мерзавецо, да затворя коментарите. В този блог има свобода, но за нормалните хора, не за мерзавците и техните мерзавщини. Ти няма да диктуваш условията в моя дом, в моя блог. Иди си направи свои блог и прави там каквото искаш. Плюй върху килима, секни се, оригвай се, каквото искаш си прави в своя дом, в моя ще се държиш прилично - или изчезваш. Фашам те за врата и те изхвърлям из вратата. Точка.
Напълно съм съгласен, че във вашия блог можете да въвеждате каквито си искате правила и да триете каквито си искате коментари. Това е ваше право и не накърнява моята свобода на словото. Ако обаче цените тази свобода, трябва да признаете, че би трябвало да важи за всички хора, включително и за мерзавците. Концепцията "свобода на словото" е безсмислена, ако не включва свободата на тези, които мислят различно от вас.
Мерзавците не мислят. Мерзавците правят мерзавщини. Ако мислеха поне малко, нямаше да правят мерзавщини. Щото щяха да съзнават, че е безкрайно тъпо да си мерзавец...
Свобода на мерзавците да вършат безпрепятствено мерзавщините си в моя блог няма да дам. Да си основат специално място за мерзавщините си и да си се отдадат там на тях. Тук е място за прилични и възпитани хора, за личности...
Добре, добре, успокойте се. Не е хубаво да се напрягате емоционално вечер :)
Ще трябва обаче да се примирите, че докато допущате коментари в блога си, ще има несъгласни с вас.
Пак прекалявате с непоискани съвети. Мерзавецът си остава мерзавец. Изплюйте се още веднъж на килима ако обичате - щом толкова Ви харесва това!
Несъгласните с мен са добре дошли в този блог. Виж, немислещите, дето правят само мерзости и простотии, нямат място в него. Казах по какви причини мерзавецът е немислещ. За да си несъгласен с нещо би следвало да мислиш...
"Правят само мерзости". Хм... за какви мерзости говорите? Говорите за несъгласие с вас. Друго не знаете да съм направил.
Публикуване на коментар