Един българин, живеещ далеко-далеко, някъде на другото полукълбо на планетата, крайно много се учуди и дори изобщо не повярва като му казах, че до този момент никой, повтарям, абсолютно никой не се е възползвал от сложената вече от доста време (месеци наред) форма в блога за правене на дарение чрез PayPal, тя стои на най-видно място, но наистина никой до днес не се беше възползвал от нея. Същото може да се каже и за банковите сметки за дарение на блога, на неговия автор и също така на списание ИДЕИ. Това, че този човек, авторът на блога, всеки ден в продължение на години с вади очите да пише статии, есета, коментари, да прави видеоклипове и какво ли не още, това, че много хора, стотици, понякога и хиляди, минават дневно през блога, четат, ползват се съвсем безплатно от информацията, от анализите, от образователните клипчета, от книгите, които авторът на блога е написал и турил в блога си, всичкото това, кой знае защо, съвсем не е трогнало някой да си направи подобаващия извод - което, както и да го погледнем, все нещо говори.
Та значи ми се наложи да убеждавам този човек, че е истина това, което твърдя (именно, че наистина никой не е подпомогнал блога чрез дарение чрез PayPal или чрез превод на дарение в банковите сметки), убеждавах го като му копирах какво именно пише вътре в моят акаунт, а именно, че там няма почти нищо (има някакви центчета, които аз самият внесох за да задвижа системата); впрочем, този човек вчера ми е превел 15 евро, което е и първото дарение; ето, с оглед ознаменуване на този исторически факт аз и пиша настоящия постинг! Хаирлия да е, дето се вика! Или "Берекет версин!" се вика, ако можем да използваме езика на толкова приятелския ни турски народ! (Тая "грозна" квалификация за "приятелския турски народ" явно ще повлияе на много хора да ме прокълнат, но аз наистина мисля, че турският народ ни е приятелски народ - защото това нещо съм го видял с очите си, усетил съм го с душата си когато съм бил в Турция, пък и тук, в България това нещо се усеща - стига човек да не е подивял от някакви древни "патриотарски" настроения.)
Както и да е, вярно, никой до този момент не беше подпомогнал парично автора на блога, но за сметка на това мнозина всекидневно, най-редовно и обилно го гощават с... плюнки, с ругатни, с какви ли не упреци, подигравки, обиди, с какво ли не друго все от този род. Това също нещо показва. Карай да върви, изметта, боклуците сред нас изглежда хич не са малко...
Този човек от другия край на света ме посъветва да внеса някои промени, примерно, дарението или помощта да не бъде за такова "имагинерно нещо" като "списание ИДЕИ", а да бъде за конкретно живо и човешко същество, каквото е авторът на блога, хората предпочитали да помагат на отделно взет реален човек, а не на някаква "структура" или "организация". Последвах съветите му, внесох съответните промени, ето в тази връзка какво му писах на имейла:
Сложих опция ДАРЕНИЯ в горната лентичка до КОНТАКТИ, ама там хептен се съмнявам че някой изобщо ще го види. А камо ли пък да го натисне или да даде някакво дарение, това е изключено. Временно преместих онова другото, по-предишното меню с надпис "Подкрепи автора на блога" по-надолу в дясното меню, евентуално някой него може да забележи, но едва ли.
Българин да подкрепи финансово друг българин според мен е изключено, особено ако пък става дума за безкористна подкрепа - и особено пък ако от този човек не може да очаква кой знае какво в замяна; принципът "аз на тебе, ти на мене" е свещен принцип за нашия народ, ний така разбираме и "истинското приятелство" даже. Самият факт, че никой даже не се сеща да натисне някоя от рекламите в блога, та сакън да не би авторът му да получи някакви си жалки 5 евроцента за това натискане, показва, че това нещо, именно че не желаем да се подкрепяме по никакъв начин, е вече слязло в безсъзнателната психика на нашенеца, стигнало е чак до гена му, станало е нещо като инстинкт и като рефлекс - предпочитаме да умрем, ала не и да помогнем на някой друг българин с нещичко, опази Боже пък помощта да е съвсем безкористна.
Бъди здрав! С поздрав: А.Грънчаров
ПОСЛЕПИС: Аз написах това, ала дали заради него и заради моята пределна искреност няма да ме подгонят данъчните и да вземат да ме натикат в затвора заради... неплатени данъци от тия дарения?! Дали няма да си сторя така беля та да стана пишман че съм си признал така чистосърдечно?! Прочее, някой знае ли какви данъци дължа за тия 15 евро, та да ида да си ги платя добросъвестно, че да не се излагам след това по съдилища и заради това? Моля, дайте ми консултация по тази въпрос, че като едното нищо ще я загазя... както ми е тръгнало напоследък като едното нищо и това да ми се стовари на главата!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Терминът е "електронна просия".
А защо "просия"? Може би пък нещо не е наред в твоите представи та използваш тази дума?
Публикуване на коментар