На 15 септември на учителките да подарим книги, а не бързопреходните букети с цветя!

Жюстин Томс във фейсбук предложи ето какво:

За 15 септември вместо букет цветя за 5-10-15 лв. да купим за същите пари книги - и да дарим на училищните библиотеки!

Споделих и на моята страница това много хубаво предложение с ето тия думи:

Чудесна идея! Подкрепям изцяло! Книгите при това все пак могат да се подарят вместо букет на учителките, а пък самите учителки, като ги прочетат (и те, горките, не могат да отделят от заплатите си пари за книги, а също имат, да се надяваме, нужда от четене!) едва тогава сами могат да ги дадат в библиотеките. И така с "един куршум два заека ще бъдат проснати на земята".

Тъй че подкрепям, интересно ми е обаче дали някой ще се вслуша в предложението, дали ще го подкрепи на дело - и каква изобщо ще бъде съдбата на чудесната идея! Имам подозрението, че нищо няма да излезе, ала дано не съм прав.

Букетът увяхва и се хвърля, а книгата остава завинаги... а и букетите, връчвани на учителките, у нас се превърнаха във формален и доста лицемерен жест, за "отбиване на номера", докато в съседна Турция, чувам, родителите подарявали в знак на благодарност на учителите на своите деца значително по-стойностни и то реални (материални) подаръци - и това съвсем не се възприема у тях като "корупция".

Но карай, да не задълбаваме в темата, че ще стигнем далеч...

ПОСТСКРИПТУМ: Да ме прощават цветарите, че им подбиваме бизнеса, ала все пак нека да дадем едно рамо и на културата - и на книгоиздаването!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo