Преди няколко дни публикувах писмо на един датски професор по философия (от Søren Kierkegaard Research Centre at the University of Copenhagen) до мен, в което този човек помоли за помощ с оглед да бъде свързан с учени българи, които се занимават сериозно с философията на Киркегор, които са негови преводачи, познавачи и пр. (виж в тази връзка Получих писмо от колега-философ от "съвсем изгнилата" вече Дания). Аз пък се обърнах по този въпрос за помощ към мой колега и приятел, работещ в Института по философия към БАН (самият институт сега вече е с друго име, модернизирал се е), с надеждата той да разучи въпроса и да ми помогне да предадем нужната информация на датския колега; на когото, няма как, отвърнах ето как:
Dear Professor Jon Stewart,
Thank you very much for your letter, I'm happy to be of any help! In the next days I will make the neccecery studies and contact my colleagues to give you complete information on the problem your interested in. Please, give me a couple of days to do this, since I am not able to present you with with the needed information immediately.
All the best!
Best regards: Angel Grancharov
Даже призовах във фейсбук ако някой може да помогне, да ми даде нужната информация, ала до този момент няма никакъв отзив по този проблем: дали пък няма да се окаже, че в прагматична България почитатели и ценители на екзистенциалиста Киркегор съвсем няма?! Аз, разбира се, бих могъл да направя съответните проучвания, но една че нямам време, друго че нямам възможност в този момент да пътувам до София и пр.; а ето как проф. Jon Stewart е бил насочен към мен: той пише писмо до сътрудника на международното издание на сп. ИДЕИ в Киев Сергей Шевченко, който пък го насочва към мен (правете си сметка какви са международните контакти на нашите академични познавачи на Киркегор щом чужди учени от Центъра по киркегорови изследвания в Копенхаген до мен опряха да търсят информация за това кои хора у нас се занимават сериозно с философията на Киркегор!); ето писмото на датчанина до украинеца, а също и неговия отговор, в който той споменава името, което знае, именно моето име:
Dear Serhii Shevchenko,
Thanks so much for sending along the copy of the journal Auspicia. I'm truly delighted and honored to be a part of the board of the international edition. Thanks so much for the opportunity.
Do you by any chance happen to know of any Kierkegaard scholars in Bulgaria? We are looking for someone who can help us out with a bibliography.
Thanks again!
All the best!
Jon Stewart
И отговора на Сергей Шевченко:
Dear Jon Stewart,
With this question, contact to Angel Grancharov (Professor of Philosophy, Director of the Center for Personality Development «HUMANUS», Bulgaria).
Here is his e-mail: angeligdb@abv.bg
Regards and best wishes
Serhii Shevchenko
Давам този пример защото той все нещо говори и показва. Както и да е. Ако някой има интересуващата датчанина информация, нека да ми се обади, да помогнем на човека. Аз лично не съм типичен кабинетно-академичен учен, който работи в една определена област, който се е специализирал, аз съм философ-"пенкилер", ако така може да се каже, та затова в момента съм затруднен; е, мога да направя някои проучвания относно киркигоровите почитатели и познавачи у нас, и ще ги направя, но ако някой ми помогне, няма да е излишно. Един истински изследовател на Киркегор да намерим у нас и да се свържем с него, той вече би следвало да ни даде останалата информация. На мен ми се струва - не знам, може да греша, дано да греша - че настоящият случай илюстрира прекрасно провинциализма, в който сме затънали, ако не на българската философия (и философи) като цяло, то поне на тази чест от нея, която се занимава с Киркегор. Дано греша, но така ми се струва.
Та значи търси се името на един сериозен академичен познавач на Киркегор у нас. Има ли такъв изобщо? - ето това е загадката, която ми се ще да решим в скоро време. Да видим, интересно ми е, щото може и да има такъв, пък никой да не го знае, щото у нас, както е известно, ний истинските неща (и хора, личности най-вече) съвсем не ги ценим, ний си падаме главно по ментетата. Та да не е така и в този случай; не знам, ще видим, то ще се разбере... да се надяваме...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
3 коментара:
Драги г-н Грънчаров,
Специалисти по Киркегор в тесния смисъл на думата в България май няма.
За периода преди 1944 не знам, но иначе някои негови произведения са публикувани на български в превод на Радосвета Теохарова и Стефан Начев. Разбира се, да си негов преводач на означава, че си непременно задълбочен познавач на неговата философия.
Неотдавна в издателство Захарий Стоянов (на Иван Гранитски) излязоха четири тома с избрани произведения на Киркегор, които са препечатка на два тома, излезли около 1987-88 в издателство „Народна култура“, виж например тук:
http://www.book.store.bg/search?srchstr=%D1%FC%EE%F0%E5%ED%20%CA%E8%F0%EA%E5%E3%EE%F0
Преводите са основно - но не само - на Стефан Начев. . Встъпителната студия и в двете издания е от покойния Исак Паси.
Освен това в Университетски издателство около 1992 излезе и „За понятието ирония“ като отделна книга в превод на Стефан Начев, която впоследствиe също така беше включена в споменатото многотомно издания на Захарий Стоянов.
В издателство Народна култура през 1980-те излезе и „Дневник на прелъстителя“ в превод на Стефан Начев.
Това е една непълна информация, но може би ще Ви е от полза.
Поздрави
Може би трябваше да се подпиша под горния пост, а именно с „Хлопаща дъска“. Смятате ли обаче, че написаното от мен издава някакво умопомрачение или конспиративизъм?
Иначе самият аз с удоволствие чета екзистенциалистите, респ. техните предшественици като Киркегор, но мисля, че те са поставили акцента прекален върху откъснати от опита, метафизически разсъждения. Позитивистите пък от своя страна отиват прекалено далече в отхвърлянето на всякаква метафизика. Аз съм привърженик на един умерен път или Златната среда: според мен съществува метафизични въпроси, които си струва да бъдат третирани задълбочено, като обаче нашите спекулации трябва винаги да са рационално контролирани и обуздавани. При това трябва да си даваме сметка, че нашият ум е така устроен, че не можем да разчитаме на голям успех или окончателни отговори на тях.
Благодаря много! Преводачите, така да се каже, ги установихме, сега да видим дали има българи-интерпретатори на философията на Киркегор, които са се занимавали по-сериозно с него. Ще видим какво ще ми отговорят нашите академици от БАН, ама ако някой знае нещичко, ще му бъда благодарен!
Публикуване на коментар