??????????
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
13 коментара:
Към кой бог по-точно? Тор, Зевс, Жизъз, или Аллах?
Бог е един, имената, които му даваме, нямат особено значение, таваришч възтъп болшевишки атеистичен агитпропчик...
Почти сте прав. Трябва само преди думата "един" да добавите думата "нито" и ще сте напълно прав. :)
Виж страната с най-много безбожници и ще си отговориш!
Веселин Драков
Не съм немислещ комуоид че да си позволя да кажа това, таваришч...
Да каже човек без замисляне "Няма Бог!" е точен, непоклатим атестат за малоумие, имащ по-голяма тежест от всяка университетска диплома! :-)
Най-много безбожници има в скандинавските страни. Въй, кви глупаци, а?
Не твърдя 100%, че не съществуват никакви богове, просто е извънредно малко вероятно. Едва ли съществува и един биля.
Току-що обявихте за малоумник Спиноза, Бъртранд Ръсел и Чаплин. Бравос на вас, Грънчаров!
Не бързайте да се редите до Спиноза и Бъртранд Ръсел; те са отричали Бога, мислейки, тяхното отрицание на Бога е плод на мисъл, е резултат на мислене; Вие обаче не мислите. Не Ви личи да сте способен на това занимание...
Не се оправдавайте, а просто си признайте грешката. Казахте, че отричането на бога е признак на малоумие. Според вас Ръсел и Спиноза са малоумници.
Бравост!
Ето какво съм казал, четете внимателно и се опитайте да осмислите написаното:
Да каже човек без замисляне "Няма Бог!" е точен, непоклатим атестат за малоумие, имащ по-голяма тежест от всяка университетска диплома! :-)
ДА КАЖЕ ЧОВЕК БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ... това съм написал. Чаткате ли сега за какво става дума?
Опитвайте чат-пат да се замисляте. От това не боли...
Господин Грънчаров, написал сте:
"Бог е един, имената, които му даваме, нямат особено значение"
А защо трябва да е само един? Аз лично съм мислил много по въпроса, бил съм и радикален християнин, бил съм и краен атеист. Но едва след като приех политеизма като свое убеждение за света намерих личен покой. Харесва ми това да има много личности на божествената същност, да има избор, да има свобода...
Нека всеки да си вярва в каквото иска, нека някои да си вярват, ако искат, в нищото; вярата в нищото, нихилизмът, е много разпространена в наше време, а какво име ще дадем на това "божествено" нищо, няма абсолютно никакво значение.
"Божествената същност" да има "много личности", въплощаващи по един индивидуален начин, е интересна хипотеза, която обаче трудно може да се съчетае с идеята за Бога. Да има "много богове" може и много да се харесва някому, но това нещо, този политеизъм, съвсем не може да се съчетае със самото понятие за Бог. Ако опитаме да се доближим до него, няма начин да не установим, че "многото богове" е нещо като детинска игра на неукрепналия разсъдък, неслучайно политеизмът съответства на такъв стадий на човешкото развитие, който може да се оприличи с детството на човека - и човечеството. Именно тогава хората не са имали нужния потенциал да се доберат до така богатата на смисъл и съкровена идея за Бога - но са вървели по този път към Него.
А да се изрази дескриптивно (и дискурсивно) идеята за Бога е най-трудното, което изобщо може да бъде. Хегел е правил такива титанични опити. Не е преуспял кой знае колко. Не можем никому да обясним какво е Бог, обяснението не стига, няма тия възможности да постигне истината на Бога. Какво е Бог разбира най-добре сърцето. Ако сърцето е поразено с вируса на неверието, на отчуждеността от естеството на живота (Бог е извор на живота), то нищо не може да помогне на такова сърце, на това сърце. И такива хора са обикновено жалка картинка. То е нещо подобно на това човек да се изпълни със "съмнения" относно истинността и реалността на... собствения си баща. Нещата хем са много сложни, хем в същото време са много прости. За едни хора и за едни сърца са прости, за други хора са невъобразимо сложни, непостижимо сложни. Всичко решава вярата когато става дума за Бога. А що е вярата също е нелек въпрос. Същинска загадка на живота и битието, на живото битие. Пълно е със загадки наоколо, не забелязвате ли? Най-възвишената е загадката - или тайнството - на Божието Битие.
Една вечна загадка за човека - и едно непостижимо в цялата си величавост тайнство за човека. За искащия да бъде човек в истинския смисъл на думата. За другите това, предполагам, няма особено значение...
Благодаря ви за отговора! Отвърнал съм ви в по-новия пост.
Като цяло съм съгласен, че същността за божествената природа е непознаваема за човека, поне на нивото на тленното му съществувание.
Публикуване на коментар