Некоторые особо продвинутые холуи предлагали переименовать Симферополь в Путин, а Петербург - в Путинград. Я считаю, что нечего мелочиться, а стоит переименовать всю страну Россию в Путин. "Путин напал на Украину" - и ничего не коробит, так оно и есть. "Чемодан, вокзал, Путин" - и не надо ни перед кем извиняться.
Меня в ответ обзовут "путинофобом" - да, так и есть, соглашусь с гордостью.
И язык тоже переименовать. Русский оставить ценителям Пушкина и Толстого, а язык любителей Путина - гогочущий, хамский, когда, присыпая многочисленными смайликами, пишут "мочить в сортире", "поднял с колен", "укропы и пиндосы" - это будет путинский язык. "Свобода" - это русское слово, а "либераст" и "дерьмократ" - слова жителей страны Путин.
И нам будет легче с тем, как кого называть, чтоб не обидеть порядочных людей, и они, думаю, возражать не станут. Ведь они сами говорят, что "Россия это Путин".
Написал: Pavel Gintov
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар