Лъжецът Гоце Първанов, пръв приятел на нашите мутро-мафиото-кагебисто-ченгесаро-олигарси и тяхна, така да се рече, квинтесенция и еманация, днес се представя, видите ли, за нравствен ментор и дори, можете ли да предположите, за "борец срещу олигархичния строй" и "радетел за медийна свобода", и то при положение, че той именно, с помощта на дружките си, задуши де що медийна свобода имаше в многострадалното ни отечество! Аз не мога да си представя по-категорична и силна илюстрация за пълната деморализация и безсрамието в българската политика, вие ако можете, дайте друг пример, но аз, убийте ме, не мога да си представя нещо друго - което също така точно да представя картината на пълната поквара сред наште политици!
Впрочем, като се замисля, мога да си представя и други такива не по-малко красноречиви примери: Сидеров в ролята на "пръв патриот на республиката" ни, заливащият се по тумбака с най-скъпо шампанско Бареков като "най-голям приятел на бедните, страдащите, гладуващите и оскърбените", Борисов, представящ се, видите ли, за "дясномислещ", мошеникът Яне, представящ се за "борец срещу корупцията" и прочие, и т.н., и так далее, и тому подобное.
А има, като капак на всичко, и още по-грозно потвърждение на настъпилата у нас страшна деморализация, и то е, че все още сред нас се намират идиоти, които вярват на всичките тия цинични и лицемерни до крайна степен демагози и мошеници!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар