Чудесни, много приятни разговори си водим тук, в кардиологичното отделение на болницата

Я да видим дали ще успея да напиша и тази сутрин нещичко в блога си. Да опитам. И знаете ли защо се съмнявам защо мога? Едно че съм в болница, но другата причина е следната, тя е доста специфична: работата е там, че в стаята, в която се намирам, събратята ми по съдба са чудесни събеседници, невероятни хора, и ето, с тях комай по цял ден водим много приятни и интересни разговори, по тази именно причина нямам и време, и настроение да се уединя някъде, за да напиша нещичко. Наистина разговорите, които водим - по всякакви теми, за живота, за българските работи, за Бога, за вярата, за политиката, за това какво е да си гражданин и пр. - са невероятно интересни, участвам в тях с увлечение, доста допринасям за тях, ето, на това основание съвсем не ми се и пише, щото имам с кого да разговарям, а пък то човек чувства потребност да пише най-вече когато няма с кого да сподели.

Единият ми "съквартирант" тук, в болницата, е пенсионер, бивш ж.п. кадър, локомотивен машинист, карал е цял живот влак, другият ми "съквартирант" е близо до моите години, две годинки е по-голям от мен, бизнесмен е, доста преуспял, имал хубав ресторант в един съседен град, да не казвам сега кой именно град, щото да не излезе, че по някакъв начин злепоставям човека (най-малкото щото не съм го питал дали да пиша за него); аз лошо нещо за тоя човек не мога да кажа, както и за другия, приятни събеседници са, разговаряме, казах, по всякакви теми, и разговорите ни са много хубави. Примерно железничарят (от едно село до Пловдив е човекът) има дъщеря, живееща в Америка, в САЩ, в Чикаго, човекът преди около седмица се е върнал оттам, където е бил 6 месеца; разказва какви ли не работи, много интересни, а аз, знайно е, любопитствам, питам го за какво ли не, щото ме интересува как живеят хората в Америка, как заминават за там, как се устройват, ей-такива работи го питам, а пък той, човекът, понеже е много впечатлен, разказва с увлечение. Оказа се, че и двамата са, така да се рече, хора по-свободомислещи, нямаме някакви особени ценностни или идейни (политически) разбирания, ето, на тази база разговорите ни се и приятни, и полезни, и интересни. Та с това се занимавам по цял ден, беседвам, ерго, върша си работата като философ, щото то това е работата на философа: да води приятни разговори, да насърчава хората да се изявяват в полето на философстването, сиреч, на мисленето по най-важните въпроси. И ето, аз комай това правя по цял ден и тук, в болницата.

Най-вероятно и днес няма да ме изпишат. Още не съм добре със сърцето, правиха ми системи, пият нови хапчета, да видим какво ще стане. Заради влизането ми в болница не можах да участвам в дискусиите за образованието, които една НПО предложи да се проведат в София, за жалост, аз там не мога да отида по указаната причина. И други работи ми провали моето ненадейно влизане в болницата. Но няма начин. След малко предстои визитацията, интересно ми е какво ще каже лекарят, да видим какво ме чака.

Ами това е. Мина ми на някълко пъти идеята да предложа на моите тък "съквартиранти" да запишем на видео някой наш разговор и да го сложа в блога, но ми е неудобно, страх ме е по този начин да не разваля хубавата атмосфера. Е, след малко ще опитам да им предложа това, да видим как ще реагират. Ако се съгласят, ще имате интересно видео за гледане и вие. А сега да привършвам, няма как да поша повече. Бъдете здрави и приятен ден!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo