Ще удари ли "миролюбецът" Путин с атомни бомби непокорната Източна Европа?

Из: Войната в Европа не е истерия, автор: Ан Епълбаум, "Вашингтон пост"

... Неотдавна Владимир Жириновски – член на руския парламент и придворен шут, който понякога говори неща, които властта не може да изрече – заяви по телевизията, че Русия трябва да използва ядрено оръжие и да бомбардира Полша и балтийските държави – "държави-джуджета", за да покаже на Запада на кого в действителност принадлежи властта в Европа. "Нищо не заплашва Америка, тя е далеч. Но страните от Източна Европа трябва да се поставят под заплахата от пълно унищожение", заяви Жириновски. Владимир Путин е снизходителен към подобни коментари: изказванията на Жириновски не са официална политика, но пък така руският президент може да оказва натиск.

Един много по-сериозен човек, руският дисидент и анализатор Андрей Пионтковски неотдавна публикува статия, в която твърди, че нещата не опират само до заплахите на Жириновски, а Путин наистина обмисля възможността за ограничени ядрени удари – може би по отношение на една от балтийските столици или на полски град – за да докаже, че НАТО е напълно безсмислен алианс, доколкото не би се осмелил да нанесе ответен удар, за да не предизвика по-голяма катастрофа. Всъщност на военните учения през 2009 г. и 2013 г. руската армия открито "изпробваше" ядрена атака срещу Варшава.

Нима всичко това са само налудничави опасения? Може би. Може би Путин е прекалено слаб, за да извърши всичко това, може би това е тактиката му на сплашване, може би неговите олигарси ще го възпрат. Но "Майн Кампф" също е изглеждала като истерика на западните и немски съвременници през 1933 г. А заповедта на Сталин за повсеместно "ликвидиране" на цели класи и прослойки в Съветския съюз би ни се сторила още по-безумна, ако я бяхме чули днес.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Опасността е реална, безумието на Путин е неоспорим фактор, който трябва да се има предвид...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo