Тази сутрин, след като си довърших започнатото вчера есе Канонът или парадигмата на в корена сгрешеното държавно образование е: личността на младите да бъде колкото се може по-ощетена и непълноценна - можете, ако сте го вече чели, да погледнете последната му третина, тя е съвсем нова, току-що е написана - сядам да пиша нещо като "репортаж" за нещо, което ми се случи вчера, този текст, към писането на който пристъпвам сега, също ще го присъединя към поредицата, обединена от заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ; имам пълните основания да сторя това. Ето защо.
Вчера в един клуб, наречен загадъчно "НЕЩОТО", намиращ се на една тиха уличка близо до центъра на Пловдив, се събра доста внушителна група от ентусиазирани млади хора, радетели за едно ново, човечно и свободно образование, сред които присъства и моя милост; сред тия млади хора, няма да скрия, се почувствах сякаш съм... "патриарх" или поне "ветеран", аз наистина, с моите 55 години, бях най-възрастният. Много от присъстващите бяха дошли със своите невръстни деца, които щукаха или на моменти дори лазеха между краката ни, играеха си, разбира се; за тях имаше и отделно помещение, но те често идваха и се мотаеха сред нас, сякаш заслушани в това, за което с увлечение говореха техните майки и бащи, сред които седеше самотно един беловлас дядо - моя милост. Споделям усещането си, не съм болен на тази тема, на тема възраст, щото аз само може да изглеждам стар, но душата ми е съвсем млада, знайно е, душата не старее, стига да не е допуснато да остарее още на младини. А иначе през цялото време се чувствах прекрасно и с наслаждение слушах това, което говореха тия млади хора: наистина е вълнуващо човек от устата на млади хора да чува свои най-съкровени и изстрадани цял живот мисли, страхотно е човек да доживее такъв един момент. През цялото време слушах с интерес обсъжданията и, за да не прекъсна с нещо, за да не повлияя на превъзходния разговор, който имах радостта да чуя, нито веднъж не взех думата: ние, философите, освен че сме невъзможни плямпала, се отличаваме с това, че много обичаме да слушаме как говорят мислещи млади хора, да, млади хора, които обаче са мислещи, търсещи истината и пр., по-голямо удоволствие аз лично не мога да си представя. Та затова, за да не наруша това удоволствие, аз вчера се отдадох изцяло на слушането, много ми хареса всичко, което чух, силно се впечатлих, разбира се, през цялото време в главата ми се мотаеха какви ли не мисли, ала, казах вече, стоически издържах да не взема думата и да се изкажа тъкмо за да не наруша удоволствието, което изпитвах, да слушам мислещите млади хора, с оживление и увлечение разговарящи за най-важни за тях неща.
Аз тук нямам възможност да разказвам за какво точно разговаряха тия млади хора, забелязах, че се правеше видеозапис на разговора, като се появи в нета, ще ви препоръчам да го чуете. Ще кажа обаче все пак нещичко за впечатлението си, за преживяването си, а пък после ми се ще да споделя ония потиснати мисли, на които все пак удържах да не дам израз вчера, на самата среща, по указаните вече съображения. Аз със себе си съм наясно, знам какво мога да кажа, е, понякога и себе си изненадвам с на глас изречените (или написаните) си мисли, но наистина ми беше много интересно и приятно да се отдам на слушането, при което други хора, в случая млади хора, изразяват със своите уста мисли, които аз от години съм си ги мислил, писал и пр., ето това, съгласете се, е едно много вълнуващо преживяване. Чувствах се наистина превъзходно, затова и мълчах през цялото време, а иначе съвсем не съм мълчаливец на подобни обсъждания, много обичам дискусиите между мислещи хора, това за мен е най-приятното; но ето, оказа се, че мога да бъда и стоик, издържах да не взема думата, въпреки че на няколко пъти ми се наложи да положа извънредно усилие да не се обадя. Както и да е, ето вкратце нещичко, което най-силно ме впечатли.
Отначало водещата след уводните думи поиска една... риба, която подаде на близкия до нея човек, с уговорката, че у когото е рибата, трябва накратко да се представи и да каже нещо, което най-много го вълнува. Така рибата мина през всички, в това число и през мен. На снимката съм заснет тъкмо когато се представям. Преди мен вече се бяха изказали повече от половината от присъстващите и аз вече достатъчно бях поразен от толкова приятното впечатление, че тия всичките хора мислят... точно като мен! Обикновено или редовно на мен ми се случва точно обратното преживяване, сиреч, никой не мисли като мен, аз постоянно комай се чувствам като "черна овца", щом кажа нещо, всички скачат и казват "Не, с това съвсем не мога да се съглася, ти изобщо не си прав, това не е и не може да е така и пр.!", а ето, сега се оказа, че не мога да чуя нещо, с което самият аз да не съм съгласен, което, така да се рече, уби моето желание да се изказвам: да чуваш своите мисли от чужди уста е невероятно преживяване, простете, че прекалих, за четвърти път май пиша все това, но туй нещо ми се струва, че е подобно на чудо, ако не е чудо, то поне е чудесно! Та като дойде рибата в моите ръце, се наложи и аз да се представя, казах че се чувствам сред толкова млади хора като ветеран, цели 30 години съм бил действащ преподавател по философия, преподавал съм и в университет, и в гимназии, казах колко ми е приятно, колко е вълнуващо и впечатляващо, че чувам собствените изстрадани мисли от устата на млади хора, което ме освобождава от потребността да разказвам какво мисля, това ми дава възможността да бъда съвсем кратък, казах също, че според силите си във всичките тия години като учител съм се старал да помагам на младите да станат пълноценни личности, накрая изтърсих следното, понеже е истински куриоз: след повече от 30 години работа като учител преди няколко месеца, на 19 май, предпразнично, като подарък по случай 24 май, ми беше връчена ненадейно заповед за уволнение от училището, в което съм работил много години, и то със сюблимния "мотив" - абсолютна негодност за системата, един вид аз имам атестат, нещо като диплома, че ужасната система ме възприема като негоден, аз лично по-ласкаво признание от системата до този момент не бях получавал.
Публиката като чу тия думи изглежда силно се впечатли, такива истории като моята не се случват всеки ден (или пък се случват, ала не знаем за тях?), някои се обадиха в смисъл, че щом системата не ме иска и ме оценява за опасен и вреден, явно съм доста полезен за един друг вид образование и пр. Като завърших една млада дама, която държеше в ръце детето си, въпреки че вече се беше изказвала, пак поиска рибата от мен и много развълнувана каза няколко думи, в смисъл, че г-н Грънчаров й е бил учител по философия, че има добри впечатления за неговите часове, било й е приятно в часовете ми, че пръв от учителите съм бил подредил чиновете така, че учениците да са лице в лице, а не да си гледат вратовете, именно като кръгла маса, каза, че е много тъжно, че учители като него биват уволнявани и пр.; това, разбира се, ме трогна, аз преди това си мислех откъде ли ми изглежда познато лицето на тази млада дама, ето, оказа се, че била моя ученичка. Изказаха се останалите присъстващи, все интересни и приятни млади хора, говорещи много убедено и очевидно всецяло вярващи в идеята за едно ново образование, а пък после ни бяха представени няколко презентации относно това как инициаторите на групата НАПРАВИ ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ виждат самата идея, какво по-точно смятат, че трябва да бъде направено, както и обясниха докъде се е стигнало в конкретните практически стъпки по реализацията на чудесната идея. И по презентациите чух неща, които са великолепни, с които съм напълно съгласен, които споделям, тъй че, излишно е да подчертавам още, много се вълнувах, радвах се, че съм попаднал в такава компания на близки по убеждения и по ценности хора. Ами това е в общи линии, казах вече, че при обсъжданията реших да не вземам думата, а да се отдам на слушане, защото вярвах, че моите мисли все някой друг ще ги изрази, поради което е излишно аз лично да се намесвам.
Да, обаче все пак имам нещичко да кажа, което ми мина през ума, докато слушах изказванията на другите, ето, сега дойде времето спокойно да развия тия свои мисли. Вкратце, разбира се, щото не бива да се увличам прекалено, по моя си обичай.
Дълго време се обсъжда въпроса трябва ли да се направят постъпки новото демократично училище в Пловдив (което ще бъде открито през септември 2015 г.) да бъде лицензирано от Министерството; обособиха се две гледни точки. Доста родители обезпокоени питаха какво ще стане ако демократичното не бъде лицензирано, как децата им един ден ще получат дипломи, как по-късно да могат да продължат в по-висшите степени на образование, това са съвсем естествени въпроси. Аз от вчера насам доста мислих по въпроса и ми се струва, че имам вече едно разбиране как той може да бъде решен. Ето до какво убеждение стигнах; ще се постарая, за краткост, да бъда пределно лаконичен, обособявайки няколко възлови момента в аргументацията си:
- сега действащият закон за образованието е в дълбоко противоречие с Конституцията, особено с чл. 23, провъзгласяващ, че "държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага", да, подпомага, а не пречи на гражданите да се ползват свободно от правото си на образование, сиреч, от правото си на свободно образование;
- разбира се, налагат се законови промени, които да създадат юридическа база за плурализъм в образователната сфера, които да отстранят така вредния и пагубен монополизъм не толкова на самата държава, а по-скоро на позволилата си да "приватизира" образователната сфера държавна или министерска бюрокрация;
- ние, гражданите, трябва да отвоюваме образованието на нашите деца от неправомерно присвоилата тази сфера образователна бюрокрация и мафия;
- държавата по идея не е нещо чуждо на държавата, държавата, в една демократична страна, следва да служи на гражданите, ползвайки се по подобаващия начин от правата си, ние, гражданите, ще успеем да си отвоюваме ония права, които бюрокрацията в случая е успяла да ни ги отнеме;
- на тази основа или на основата на този принцип създателите на демократичното училище следва да разговарят с държавните чиновници, от позицията на свободни граждани, които не са съгласни да отстъпват на бюрокрацията ползването в пълния обем от своите права;
- понеже позицията на чиновниците е силно уязвима даже и юридически, те ще бъдат притиснати и ще се принудят да правят отстъпки, въпреки че от тях трябва да се очаква яростна съпротива срещу новото, понеже то ще подкопае основата на всевластието на бюрокрацията;
- сред държавните служители на отговорни позиции може пък да се намерят и разумни хора с неохранителен манталитет, те именно следва да бъдат използвани за нанасяне на първите значими пробойни на т.н. кораб на държавно-монополистично образование, който, впрочем, и иначе си е достатъчно пробит, тъй че потъването му в най-скоро време е неизбежно, но то, както се казва, следва да бъде подпомогнато;
- аз и в представянето си пред Клуба вчера изказах мисълта, че ние, гражданите, не бива да отстъпваме на бюрокрацията българското образование, щото то по начало е наше, а не нейно, ние като данъкоплатци сме неговите истински господари, а не бюрокрацията, чиято власт пак произлиза от нас, тя е узурпирана, но какво пречи да си възвърнем правата;
- когато едно демократично училище проработи и се видят първите му благотворни резултати, това вече ще бъде коз за неговото "узаконяване", пък, да се надяваме, и политиците в един по-близък ден ще бъдат заставени да отприщят по законов начин инициативата на гражданите в образователната област, понеже се видя даже и от слепите, че така повече нещата не могат да продължават;
- а що се касае до това как възпитаниците на несертифицирани или нелицензирани демократични училища ще могат все пак да получат дипломи, има хитри начини това да бъде направено, понеже бюрокрацията, бидейки поставена в абсурдна ситуация, често се държи крайно глупаво, а тази глупост е, казах, уязвима;
- примерно ако децата в едно демократично училище наистина биват обучавани най-качествено, за тях, след като вече са придобили необходимите умения за ефикасно учене, няма да е проблем да се справят бляскаво с тъй принизените изисквания на рухналата отвсякъде ретроградна държавна система на образование, примерно за тях ще е лесно да си вземат каквито искат изпити, матури и пр.;
- пък и какво пречи и в демократичните училища в края на годината да се провеждат изпити и матури с оглед и те да издават своите легитимни документи;
- един пример: аз съм имал частни ученици по философия, които, въпреки че са имали интерес към философията (и са възнамерявали да кандидатстват философия), са били силно обезпокоени от това дали ще успеят да се справят с матурата по философия, понеже са оценявали нивото на подготовка по този предмет в училище като много слабо ("Нищо не научих в часовете по философия, г-не, това беше за мен загубено време, учителката ни занимаваше с някакви пълни глупости, дали ще мога да си взема матурата?"); е, след две-три седмици занимания при мен тия ученици се представяха бляскаво на матурата, а след това вече станаха и студенти по философия и дори мои колеги; какво пречи такова нещо да се случва и с учениците в демократичните училища, щото все пак водещото са уменията, а признанието и удостоверяването на тия умения е производно, е последица; ако го има първото, ще го има и второто, няма начин да го няма;
- Яков Хехт също пише, че при необходимост и при желание групи от ученици в демократичното училище за кратко време, за няколко месеца са успявали да се справят с учебен материал, който в традиционни училища се учи за години - и с лекота са си вземали всякакви изпити;
Тия ключови моменти дотук имат принципен характер. Ето сега и няколко мои предложения, които, тъй да се рече, имат по-особен, пък макар също така принципен характер, поставям тия неща като проблеми за дискусия, съвсем не съм убеден, че тезите ми са неоспорими:
- Защо трябва да се прави изцяло ново училище, така да се рече, "на гола поляна", дали няма да е по-ефикасна стратегия отвоюването на вече съществуващи държавни училища за каузата на демократичното училище?
- Нима ще приемем ей-така твърдението, че държавните училища навеки трябва да си останат все недемократични - и на какво основание ще ги преотстъпваме във владение на недемократично настроената, узурпаторска бюрокрация?
- Няма ли да е по-добре като граждани и като данъкоплатци да изискаме от държавата, от институциите, под формата на експеримент, като начало едно действащо училище, което изцяло да се трансформира в демократично, съответно да се набере персонал, споделящ ценностите на демократичното училище, а след това и от учениците да бъде направен подбор (които родители или ученици не искат да учат в демократично училище, да идат да учат в недемократично, в тиранично, в авторитарно, както искате го наречете!) и ето, демокрацията да проработи първо в това училище, та да се види какво ще стане?
- На мен също така ми е много интересна тази настройка: уж живеем в демократична страна, а пък цялата система на държавно образование е очебийно недемократична; в същото време демократично настроени или мислещи граждани, родители и учители, се борят да създадат извън системата едно или повече демократични училища; да, ама нали уж сме демократична страна, защо демокрацията е прогонена от училищата ни, пък и не само от тях?
- Не е ли правилно да направим нужното демокрацията и свободата да се възцарят във всички училища на нашата уж демократична държава, щото иначе нещата са крещящо ненормални?
- Ако ние, демократично и свободолюбиво настроените български граждани се опитваме да си създадем нещо като "островчета" на свобода и демокрация в една отчайващо недемократична страна и образователна система, това бягство дали е оправдано, а такъв един експеримент дали няма да е предварително обречен на неуспех?
- Щото в условията на господставаща недемократичност, като стереотипи, култура, манталитет, масово съзнание и пр. колко му е на демократично настроените и мислещи дейци на свободолюбивото образование и училище да бъде лепнат етикета "НЕНОРМАЛНИ", или "ЛУДИ ГЛАВИ", или "СТРАННИЦИ", "ЕКСТРАВАГАНТНИ ПТИЦИ", "ЧУДАЦИ", "ЧЕШИТИ", "НЕКАКВИ ТАМ ХИПИТА" и прочие, и как ли не още, което знаете как ще се възприеме от "нормално (не)мислещото мнозинство"?
- Защо се поставяме в тази неизгодна позиция на странно малцинство, след като смисълът на всяка обществено-значима борба е носителите на новото да успеят да увлекат мнозинството, да съкрушат съпротивата на ретроградността, да спомогнат за тържеството на новото, в случая на свободата, демокрацията, човещината и пр.?
Аз само питам, нищо не твърдя. Поставям проблема по възможност в неговия пределно гол, неприкрит с нищо вид. Предлагам дискусия по тия въпроси. Налага се много да се говори и обсъжда, включително и най-разгорещено да се спори. Аз лично като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив направих своя индивидуален и изначално обречен опит да провокирам демократичен дебат и да спомогна за установяване на демократични отношения в тази училищна общност, и ето, бях уволнен и изритан най-брутално не само от това училище, но и от системата като цяло, по същество като съм уволнен по параграфа "изцяло негоден за системата" аз не мога вече да си намеря работа в нито едно държавно училище, разбира се, това нарушава по недопустим начин моите човешки и граждански конституционни права; да се надяваме, съдът ще ми върне правата, ще отмени скандалната заповед за уволнение. Но ето, моят пример показва, че въпреки всичко дори и индивидуалните актове на съпротива срещу авторитаризма (и тоталитаризма) и на борба за истинска, за автентична демокрация в образователната област не са съвсем лишени от смисъл, аз, примерно, въпреки всичко успях да разбуня духовете в ПГЕЕ-Пловдив, пък и не само, даже смразяващия недостоен страх, който е сковал "колектива", не смеещ да гъкне след моето уволнение пред свирепо-жестоката и отмъстителна тиранична директорка, е стъпало към промяната: нека да изпият цялата тази горчива чаша, нека да се налюбуват на недостойнството и на малодушието си тези хора, което е предпоставка да осъзнаят цялата унизителност на положението, в което са допуснали да се окажат. И това ще спомогне за промяната, убеден съм, този ден при това е близо.
Да спра дотук. Има още неща, които ми се въртят в главата, но да не прекалявам, да не стане прекалено дълъг този текст. Има време още много да се говори и да се пише. Затова засега: до нови срещи, хубав неделен ден, бъдете здрави и смели, не се оставяйте да бъдете малодушни и презрени страхливци; това пожелание ми се яви кой знае как в главата, ето, пиша го, аз съм спонтанен човек, уважавам свободата на собствената си мисъл, ето, написах го. Чао и до скоро!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар