А вие знаехте ли че съществува Национален иновационен клуб?

Получих преди малко следното писмо, на което отговорих веднага, щото ако забавя отговора си има опасност никога или изобщо да не отговоря; отговорът ми е по-долу, веднага след настоящото писмо:

Подател: Georgi Atanasov 

До: Ангел Грънчаров 

Относно: Виртуален иновационен клуб - ВИК 

Дата: Неделя, 2014, Септември 7 09:21:59 EEST 

Уважаеми г-н Грънчаров,

В качеството Ви на водещ експерт в своята област най-учтиво Ви каним, да споделите своите идеи за развитието на България чрез сайта на Виртуален иновационен клуб.

С уважение:

проф. д-р инж. Георги Ламбаджиев

проф. д. с. н. инж. Ивайло Кусев

доц. д-р инж. Божидар Симеонов

Уважаеми господа,

Много ви благодаря за поканата, непременно ще се възползвам! Областта, в която работя от години, е философията, по-специално различни изследвания на проблеми на съвременната философия, също така и образованието; напоследък имам доста публикации (книги, статии, есета) върху проблемите в образователната сфера, за промяната в нея, за модернизирането й и пр. Смятам като начало да публикувам в Националния иновационен Клуб основното съдържание на моята книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, излязла преди няколко години. Но ще обмисля с какво именно да се представя в Клуба като се запозная по-подробно с неговата идея, замисъл и същина.

Ползвам се от случая да ви поздравя за учредяването на този Клуб, сега научавам за него, но оценявам идеята ви като превъзходна - и като много необходима!

Всичко добро и успехи!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo