Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 10 септември 2014 г.

Писмо от омбудсмана - отговор на моя жалба за нарушени права по повод недопускане за участие в конкурс





КРАТЪК МОЙ ОТГОВОР ДО ОМБУДСМАНА:

Много Ви благодаря за отговора и за подкрепата, уважаеми г-н Пенчев! Оказва се, че има институция, която подкрепя гражданите когато са нарушени техните права от разни длъжностни лица на държавна служба, което на нас, онеправданите, ни дава известен кураж, че нашата битка ни за нашите права и за действително демократизиране на страната не е съвсем безполезна, сиреч, има своя позитивен смисъл. Това е обнадеждаващо, заслугата е Ваша, г-н омбудсман - добре си вършите работата!

С най-дълбоко уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

10 коментара:

Анонимен каза...

пратете и на арменския поп, за всеки случай.
А най-добре си намерете някаква работа.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко малоумнице, аз много работя. Това не сте ли го забелязала? :-)

Анонимен каза...

Какво да намериш в Бълхария - както в Уганда намираш негри, в Австралия - кенгура, така пък в BG виреят комунисти: всяка страна си има своя характерна фауна...

Oбаче животът очевидно върви по своя път и слабо се интересува от философския подход...

А.

Ангел Грънчаров каза...

Грешиш, изказваш се съвсем неподготвен и то по теми, от които нищо не разбираш: животът върви точно по пътя, определян от духа, а духът е под ведомството на философията. Ама тия работи едва ли някога ще ги разбереш. Нещата, които движат живота, са идеи, които са родени и израсли в лоното на философията.

Глупаво е да се изказваш по теми, от които нищичко не разбираш.

Bacho Кольо каза...

За разлика от предшественика си - фигуранта Гиньо Ганев, Константин Пенчев е отговорен човек, подготвен юрист и истински се бори за нарушените права на обикновения човек

Анонимен каза...

Другарю малоумник Грънчаров, "работата", която вършите, не допринася полза никому. Тя няма да изхрани семейството ви. Не че ви пука, де...

Анонимен каза...

Госпожа Анастасова пак си показва змийската отрова..... това последното го е писала тя разбира се личи си нейния неподражаем стил. Ангеле, тази дама е много опасна, защо ти трябваше да се захващаш с нея?!?! Я другите учители в тета как хубаво си мълчат и ще векуват при нея....

Ангел Грънчаров каза...

И защо така смятате, драга комуноидна другарко, че работата ми не допринася "никаква полза" именно "никому"? Я опитайте да помислите какво дръзвате да твърдите? Примерно Вам лично допринасям известна полза като Ви помагам да се напрягате умствено. Не с единият хляб живее човекът - а това чувала ли сте го?

Анонимен каза...

Колеги умолявам Ви непишете нищо в моя защита понеже Грънчаров след това твърди че аз съм написала написаното от вас и по този начин злобно ме злепоставя.

Т. Анастасова

Анонимен каза...

Анонимен каза... пратете и на арменския поп, за всеки случай.

Този израз е имал съвсем сериозно значение и е свързан драматично с нашата история. Арменският свещеник в Диарбекир е защитавал интересите на нашите заточеници пред Османската администрация. Това е било по традиция, защото сме християни. Много често е постигал успех в тяхна полза.
Така че, сериозно погледнато, г-н Грънчаров се е оплакал където трябва. Браво на г-н Пенчев - ето, че не престава да си върши работата! Де, да имахме повече хора като него ....
Парпулов