Една дама, именно Galia Tuzsuzova-Dinkova посредством небезизвестния Илко Семерджиев се провикна насред Фейсбука ето как, вземайки повод от признание на шефа на СДС Лукарски, че Реформаторския блок бил дясно-центристка коалиция; та ето какво тя счете за нужно най-гръмогласно да ни съобщи с оглед да осъществи пропагандата и агитацийката си, а пък по-долу вижте как моя милост се наложи да я репликира:
Galia Tuzsuzova-Dinkova каза: Най-накрая си го казаха! Десни са само КП "Десните". Хубаво е да се знае от всички!
Ангел Грънчаров отвърна: И кое, простете, им е "дясното" на КП "Десните"? Само името ли? То името е едно, но същината е важна, според мен де... Аз, знаете ли, лъжците ги надушвам от километри: щом някои почнат да се шибат така бабаитски по гърдите и крещят с цяло гърло и с пяна на устата: "Елате тука при нас, само ний сме десните!", считайте, че тук има някаква далавера - и на такива тарикати аз лично никакво доверие не мога да им имам...
Абе, мама му стара, някои за да излъжат повечко хора и да се наврат в Парламента, са готови на какви ли не бабаитщини, а изглежда и требе да усвоят едни пари, дадени им с оглед да развалят работата на Реформаторския блок. Аз така оценявам нещата, добре разбирам не само "политиката" в нашенския смисъл, но и знам как действат другарите ченгесари, пък и няма гънка в българската душа, която да не ми е известна - за пари нашенецът е готов майка си да продаде, та пред някаква политическа кауза ли ще се спре, та нима някаква политическа кауза ще му се опре? Нема такова нещо, всекакви подвизи нашенецът способен да направи за пари, послушайте ме и няма да сбъркате! Аз политически аспирации нямам и затова и не ща да ви лъжа за нищо...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
хората у нас са политически неграмотни, РБ и ГЕРБ са в център дясното пространство, като крайно дясно в политическия жаргон се възприемат патриотичните и националистически фракции, макар икономически те да са по-скоро крайно леви.
Вашето място е в партията на Барешки, Грънчаров (ББЦ). По манталитет най-много ви прилягат. Успех!
Тъй ли, таваришч? Я обясни сега защо така мислиш? Бареков, казваш, интересно, много интересно. Или просто си плампаш за да не заспиш?!
На теб няма смисъл да ти се обяснява. Ти си "кауза надута". :)
Тъй ли? И що така? Немаш какво да кажеш ли? :-) И кой тогава е надутата кауза? :-) Ти си бил много отворен бе, бравос! Откъде чу тоя лаф? :-)
"Вашето място е в партията на Барешки, Грънчаров (ББЦ)." Грешка!
Има ли партия, достойна за большевика Грънчаров? Есть такая партия!
Откога бе, Колю, болшевиците като теб зеха да си мислят, че могат да обидят други хора на болшевик? Та нали твоята партия е по начало болшевишка, а мен, "народния враг", "душманина" и приятеля на "американския империализъм", да туряш при болшевиците, е същинско безумие! Ще ти дърпат ушите в партийната организация за уронване на светлото име болшевик, измислено от другаря Ленин, оня същия, чиято мумия твоя кумир Путин още държи у Мавзолея! И когото с такова влажно упоение цитираш по-горе, повтаряйки ленинското "Есть такая партия!"...
Приемам, че си бил пиян, че не си знаел какво говориш когато си направил тази грешка; в този смисъл тя е простима. А какво ще каже обаче партийният трибунал, аз това не мога да зная...
Публикуване на коментар