Петицията под надслов "За същинска демокрация в българското образование" беше изпратена на Президента, Министър-председателя и Министъра на образованието и науката

Под предложената от мен петиция До Президента, Премиера и Министъра на образованието и науката под надслов За същинска демокрация в българското образование, която простоя там, в сайта за подписване на петиции цели две седмици, до този момент са се подписали... 20 човека (една част от тях при това без да си дадат имената)! Какво пък, ето, разбра се, че същностна промяна и същинска демокрация в образованието на България и българите искат само... 20-тина човека! Това съвсем не е малко де - не сме само двама или трима! Шегувам се, сигурно повече искат тази или такава промяна, ала хората не са намерили време да прочетат петицията и да се подпишат, или пък нещо не им е харесало в нея (аз нарочно и съзнателно я написах в един "по-раздвижен" стил, но много хора явно са привързани към традиционно написаните петиции!), както и да е, няма значение каква е причината, факт е, че петицията я подписаха двайсетина човека, а пък тя днес биде изпратена до адресатите си, подписана от ето тия горещи привърженици-радетели на едно ново и същностно различно образование в България:

С уважение:

1. Ангел Грънчаров, Пловдив
2. Галина Тузсузова-Динкова, Пловдив
3. Йовчо Ковацалиев, Разград
4. Венета Въжарова, София
5. Томи Томев, Елхово
6. Цветан Беровски, Благоевград
7. Владимир Петков, Варна
8. Ева Владимирова, София
9. Инна Михова, Елхово
10. Габриела Димитрова, София
11. Ивайло Христов, Варна
12. Елена Тодорова, Пловдив
13. Гергана Герасимова, Велинград
14. Иглика Минчева, София
15. Феодор Иливанов, Пазарджик
16. Ели Йорданова, Трън

(Забележка: Подписката под тази петиция продължава да тече на ето този адрес.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo