Ето два коментара на г-жа Мария Василева, които са по две публикации в блога, ето първата, по публикацията Кратка разходка из болницата, в която се намирам сега:
Скоро чух такъв коментар: новите частни болници били спонсорирани от държавата с толкова пари, колкото старите, поради което старите болници не получавали достатъчно пари, тъй като се пренасочвали средства и към новите. Така новите процъфтявали в ущърб на старите. Не знам дали е така, не съм компетентна по въпроса, но е приятно човек да е настанен при що-годе добри условия и ако не се плаща допълнително в частните болници, то това е много добре за пациентите.
Иначе се радвам за Вас, господин Грънчаров, че Ви харесват условията и че имате добри събеседници. Винаги ми е правило впечатление колко сте сговорчив и добронамерен към хората. Затова много ме учудва фактът че имате стълкновения с някои особи. Та те ако с Вас не могат да си сътрудничат, как се справят с гневливите, завистливите, злобните, зле възпитаните люде, каквито има в изобилие?
Това доказва користните цели на вашата директорка, която е готова да ви разкъса на парчета, да ви обяви за луд, да ви изгони от работа, само и единствено глупостите, които върши да не излизат наяве чрез блога Ви. Голяма мерзост и отмъстителност! Та то човек трябва да е сляп, глух, нула психолог, за да си помисли че сте "вреден", "злодей", "некадърен" и т.н., както се наричате често! От друга страна фактът че не изпадате в тревожно безпокойство от самия факт че сте в болница, че лекарите не овладяват положението, че непрекъснато се намира някой, който да ви обижда, криейки се зад анонимността и това не ви обезпокоява, говори за много солидно психическо равновесие, мъдрост и човеколюбие.
Как Ви се случват подобни огромни неприятности в работата? Как се намират толкова цинично жестоки хора, които да нараняват с писанията си човек в болница, със сърце извън ритъм? Това е чудовищно, извратено, непонятно за нормален човек! Какви хора "живеят", ужас?! Не може, както Вие обяснявате на едно място в блога си, до такава степен да са се обърнали при тях наопаки понятията за добро и зло, та да са спокойни, когато унижават и мачкат хората около тях. Дори ако тези хора заслужават да им се "натрие носа", така не се постъпва, всичко се постига с любов и простителност. А Вие най-малко заслужавате да Ви се случва всичко това. Така мисля аз.
Не съм ли права?
Мария Василева
И също втората, тя е към публикацията със заглавие Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие?, която е част от новата ми книга със заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, по която работя напоследък; този отзив на г-жа Мария Василева е по повод на два предишния коментара, ето ги и тях:
Анонимен каза: Какви са тия простотии бе Грънчаров?! Ти наред ли си с акъла бе?!
Анонимен каза: Позакрепиха го докторите и пак почна да бълва щуротиите си...
Мария Василева каза: Ето, виждате с очите си какво са разбрали двамата предходни, господин учителю! Вероятно не са били в състояние да проследят мисълта Ви след втория абзац. "Най-мразим да мислим", това е актуалният лозунг на мнозинството.
Пишете че училището е институция, управлявана по начин такъв, че да обслужва интересите на управляващите, създавайки безлични хора. И хоп - отдолу под текста се появява потвърждението, във вид на коментар на безразличните към това, което се случва. А безразличните са безличностни, затова са и безразлични. Значи занимавате се с глупости, според тях, пък и дори мозъкът Ви бил болен! Това, мисленето, голяма глупост е, значи!
Сега кой е наред и кой не е наред с мозъка, да си изясни всеки за себе си; това не ще много мислене.
Мария Василева
КРАТЪК КОМЕНТАР: Публикувам горното, тъй като някои моменти ми се виждат изключително важни, поставят принципни въпроси, примерно ето този абзац, който най-силно ме впечатли: "... всичко се постига с любов и простителност".
Да, всичко се постига с любов и прощаване, много мъдрост има в тия думи, онова, което любовта може да постигне, нищо друго не може. Да отвърнеш на злото с добро, сиреч, на злобния или озлобения да отвърнеш с любов, е най-верният подход, способен да постига чудеса. Напълно съм съгласен с тази така мъдра християнска максима, която, признавам си, аз често забравям, поради което много и греша. Защото защо даден човек изпада в злоба - ами защото сърцето му е студено, а кога едно сърце е студено? Ами когато в живота си не е получавало достатъчно любов, затова е охладняло, затова се е вледенило толкова, затова сякаш се е превърнало в буца лед това сърце; затуй такива хора са и злобни, и завистливи, и отмъстителни, и жестоки. А любовта всичко стопля - и е способна да топи и леда в сърцата. Злобата е един вид вик на една нещастна душа, която крещи от болка, защото не е получила достатъчно любов.
Аз лично смятам, че злобата и на най-големия злодей може да рухне, да бъде съкрушена ако към него се постъпи с добро; да, съзнавам, че се изказвам прекалено оптимистично, но ще ми се да вярвам, че такива чудеса, правени от любовта, са напълно възможни в този наш живот - и в този наш така безсърдечен свят. Любовта и прошката могат онова, което нищо друго не може, а на злото да отвръщаш със зло, е прекалено глупаво - щото твоята собствена злоба, ако си я позволил, удря в отсрещното ледено сърце, рефлектира и пак се връща... при теб, какъв е смисълът от това? Няма смисъл, разбира се, много по-добре е вместо и ние да злобеем, да отвръщаме на злото с добро, както ни учи най-великият Учител, единствен заслужаващ да пишем с голяма буква тази велика дума.
Е, аз съм човек с доста кусури, ето, не съм кой знае колко напреднал във вървенето си по пътя на мъдростта, ала поне, да се надяваме, се старая да вървя по него, с много падания, с връщания назад; да, това е труден път, но за сметка на това е най-благороден...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар