Нашта пишман-звездна, с извинение, "аристокрация"

По повод на "лорд" Евгений Минчев (или "Минджев", не знам как точно се пише фамилията на туй недоразумение на природата) мога да кажа само това:

Щом такива са ни "лордовете", правете си сметка какви сме ние самите, щом позволяваме на точно такива да се самоопределят за "лордове", санким, за наши "аристократи"... апропо, думата "аристократ" иде от гръцки и буквално означава "власт на най-добрите"...

ДОПЪЛНЕНИЕ: Снощи видях как този същия Евгени Минчев се разплака когато към него постъпи с добро "най-големият му враг", именно така наречената Камелия Воче! Видях и разбрах, че зад отвратителната фасада се крие едно страдащо и човечно сърце. Разбрах, че старателно поддържаната фасада на този човек е само укритие, нещо като крепост, градена, щото много болка е изпитало това сърце в живота си. В нещо като в броня е било обвито това сърце в безчовечния ни свят - за да се съхрани някак. От тази гледна точка се почувствах много глупаво и гузно заради горните си думи по негов адрес. В един момент си помислих, че трябва да ги премахна. Да, ама вече съм ги написал, а много хора са ги прочели. Какво да правя? "Казана дума, хвърлен камък, не можеш да го върнеш...". Ето какво правя: оставям своите несправедливи думи наред с разкаянието си, наред с този коментар, опитващ се да намали гафа, който допуснах...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo