Едно не съвсем лично писмо с призив до уважаемия гражданин и колега Парпулов, но също така и до всички вас

Току-що изпратих следното писмо до гражданина Парпулов, пък се сетих, че нищо не ми пречи да го публикувам и в блога, ето, речено-сторено, публикувам го:

Уважаеми г-н Парпулов,

Хрумна ми нещо, искам да ти го предложа. Утре е 15-ти септември, откриване на учебната година. Ще ми се да не стоя сам в къщи, а, макар и уволнен (знаеш, че бях обявен за пълен некадърник и уволнен позорно от директорката на ПГЕЕ Анастасова в самото навечерие на 24 май), да отида пак на тържеството в двора на ПГЕЕ-Пловдив. Ще ми се също да взема и един плакат от тия, жълтите, може да си ги виждал, те са на Национална мрежа на родителите и искат ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА, не са политически, да не си помислиш нещо лошо. Знаеш каква е там ситуацията, такава една малка проява би могла да има известен благотворен ефект върху душите на колегите, които са принудени да търпят тиранията на въпросната госпожа.

Да, обаче да отида там сам, ще бъде малко смехотворно, нали ме разбираш? Ще ми се да има поне двама-трима ангажирани граждани с мен, а защо не и бивши кадри на същото това училище? Които да ми бъдат, така да се рече, морална опора, щото ако съм сам, знаеш какви са хората, мигновено ще изтълкуват проявата ми ето как: "Ето го, тоя там, "лудия", пак се прави на интересен, но, слава Богу, никой не го подкрепя, явно е съвсем луд и пр.!" и това, несъмнено, ще достави голямо удоволствие на дадени хора. А пък може дори и да бъда осмян, което ще даде на същите тия хора и особи такова неизразимо щастие, че с думи не може да се опише.

Но един човек само да има до мен, работата ще бъде съвършено друга, вярвам, разбираш добре това. Та се сетих в тази връзка за теб, познавам те като достоен човек и гражданин, не съм забелязал да се страхуваш, да си страхливец, каквито са обикновено хората у нас, пък си и пенсионер: какво губиш, та нали не си под властта на особата? Ще опитам да кажа туй нещо на бившия директор Паунов, ала се съмнявам, че ще се навие. За друг не смея да мисля, щото знаеш, хората се страхуват, особено пък тези, които са под юрисдикцията на властващата особа.

Какво ще кажеш в отговор на предложението ми утре поне двамата да идем в двора на училището, ако искаш, имам един плакат и за теб? Моля да прецениш и да ми отговориш. Ей-така, малък знак е това, малка гражданска проява, щото всички на думи сме уж много големи "революционери" и дори бунтари, ала като дойде време за действане (знаеш как е било в историята ни), всички малодушно се скриват и почват малодушно да надзъртат иззад дебелите дувари! Срамота!

Пък и най-важното е там, излишно е да го споменавам, ама ще го спомена: младите са там, те ще запомнят една такава случка или проява на свои бивши учители докато са живи, това ще им дадем известен граждански пример - а, какво ще кажеш? Моля те да помислиш и да ми отвърнеш до утре сутринта най-късно. Надявам се на положителен отговор, но ти си решаваш. Хайде всичко добро!

Бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Това, което предлагам по-горе на моя колега и съгражданин инж. Парпулов, считайте, че го отправям като специална покана и към вас лично, към теб, драги читателю, който четеш сега тия редове, особено пък ако живееш в град Пловдив. И особено пък ако си бивш ученик или учител в ТЕТ-а, в ПГЕЕ-Пловдив. Ще ми се да проверя има ли изобщо хора, които биха ме подкрепили в една такава малка и безобидна гражданска проява. Зная добре, че работещите и учещите сега в ПГЕЕ-Пловдив не смеят даже и да си помислят да изразят известна съпричастност към подобна идея за такава протестна акция, това е невъзможно даже и да си го помислят, предвид директорския авторитаризъм, от който страдат тия колеги, тия млади хора, имам предвид учениците.

Но пък знае ли се, може пък да е дошло времето хората да победят страха, а, дали наистина не е време да победим страха, колеги, какво ще кажете? А вий, ученици, нима не ви е срам да се страхувате? В кой век, прочее, живеем, та ще се представяме като пословични страхливци?! Но да видим. Аз, виждате, правя каквото ми е работа, аз съм философ, моята работа е да подхвърля идеята, пък да видим дали някой ще реагира. Ако реагира, добре, ако не реагира - пак добре, щото и нереагирането много показва и говори.

Толкоз. С нетърпение очаквам да видя какво ще се получи. Интересно ми е. Знаете, аз съм изследовател на човешките неща, та затова се държа така най-вече. Е, и за друго, но да не се хваля, че не е прието, аз съм скромен човек. Хубав ден! Приятни размисли над поставения казус!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo