Как излекувах докторанта по философия Узунов от хашлашкото лекомислие и от склонността му да се самоорезилява

Читателите на този блог и на списание ИДЕИ вече добре познават славния докторант по философия от СУ Узунов, който се прослави като най-яростен критик на списанието, на моя стил на философстване, на моите разбирания за личността, за свободата, за живота ако щете, за всичко. Многократно този млад човек си позволи да се държи недостойно, грандомански, опита се да оплюе всичко, що съм направил, аз пък, освен че влязох в диалог с него, публикувах нашите епични "дискусии" не само в блога, но и една част от тях дори и на страниците на списание ИДЕИ! Докторантът побесня и ме заплаши, че ще ме даде под съд. Бил съм нарушил свещеното му право на "тайна на кореспонденцията", предполагам. Да, обаче в един момент той осъзна, че човек може да се излага колкото си иска, ала трябва да има добрината, като предприема такъв риск, да бъде изобличен: чрез мощното оръжие на гласността, на публичността. Сиреч, като си позволяваш да се излагаш, рискуваш да се самоопозориш: мерзавщината ти като излезе наяве, ще дойде момент да съжаляваш.

Трудно постигнах този благотворен терапевтичен ефект спрямо упорития докторант Узунов, но ето, мога да се похваля вече с несъмнен успех: славният докторант вече не смее да каже никаква идиотщина, щото осъзна, че пак ще придам публичност, гласност на излагациите му; и почна да се въздържа; това особено добре си личи в последните му имейли, които аз публикувах под формата на коментари под публикацията със заглавие Огромната разлика в цената на човешкия живот в България и в нормалния свят!; в един момент в съзнанието му проблесна простичкото откритие, че за да не се излага повече трябва или да млъкне съвсем, или да почне да повтаря едно и също нещо, примерно, той почна да повтаря като мантра, че "трябвало било да се лекувам" и прочие; и го повтаря вече в несвяст може би пет дена, всеки ден ми пише имейл все с ето тия думи, в неговия така превъзходен идиотски стил: "Бъдете здрав! Лекувайте се, другарю! Успех!". За да му обясня какво всъщност е станало, защо се държи така идиотски, тази сутрин му написах следния анализ на поведението му, показващо или илюстриращо огромния терапевтичен ефект на моята методика, приложена в случая към него; ето това обяснение, което може да послужи и на други интернетни мерзавци, които, скрити зад анонимността, продължават да се излагат като краставичари, и дори по-тъпо и от краставичарите (То, горките краставичари, с какво ли толкова пък се излагат?! Та те изобщо не могат да се мерят с излагациите на тия мерзавци?!); ето краткото ми обръщение в този смисъл към славния докторант Узунов от тази сутрин:

... Видя ли обаче, драги ми докторант Узунов, как хубаво те излекувах от склонността ти да се излагаш като кретен? Вече не смееш нищичко да кажеш - щото знаеш, че ще го публикувам. И затова повтаряш като развален грамофон едно и също нещо, една безсмислица. Не смееш да се разгърнеш в идиотщините си за да не ги публикувам и по този начин, както се казва, да се... осереш в собствените си гащи, с извинение за думата, която обаче толкова точно показва ситуацията, в която се оказа. Изобличавах те, публикувайки твоите думи, с които се самоопозори и орезили по неподражаем начин, ето, сега вече не смееш да кажеш нищичко, въздържаш се да пелтечиш простотии; е, явно съм ти помогнал, спасих те от самоизлагациите ти, вече доста ще ти се наложи да помислиш преди да кажеш нещичко. Щото стана, благодарение на гласността, която приложих с съзнателна терапевтична цел, за същински резил. И резилищата ти бяха дори документирани. Поне разбра, че човек трябва много да внимава когато каже или особено когато напише нещо - щото написаното остава.

А ти, воден от недостойни, тъпи чувства на злоба, завист и високомерие си изля мерзската душичка, да, обаче мина време и осъзна, че така не може. Сега мълчиш като пор. Щом мълчиш, докато мълчиш поне мисли. Като измислиш нещо, с което вече може да реабилитираш името си, да се очистиш от позора, обади ми се, напиши, ще го публикуваме, белким поне малко очистиш името си от гнуста, с която сам го оцапа. Приятни опити за осмисляне на случилото се ти желая!

Приемам благодарностите ти за толкова ефективната терапевтична помощ, която ти оказах. Излекувах те от лекомислието. Оттук-нататък, убеден съм, ще се държиш значително по-сериозно и отговорно. За да не се излагаш още. Помогнах ти да направиш своите стъпки към свободата. Към съзнанието за това що е свобода. Щото ти изобщо не разбираше що е това свобода, даскалско-доцентското фалшиво образование, на което си жертва, не ти беше дало и елементарни познания за нея. Но аз те обучих. Поне първите си стъпки към достойнството, което е невъзможно без свободата, успя да направиш. Продължавай нататък вече сам.

Желая ти успехи! Вярвам, че един ден ще станеш достоен човек, уважаващ другата личност, нейната свобода, достойнство и пр. - преподадох ти безценни уроци, които, убеден съм, ще помниш докато си жив. Всичко добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo