«Есть две Руси. Первая – Киевская имеет свои корни в мировой, а по крайней мере в европейской культуре. Идеи добра, чести, свободы, справедливости понимала эта Русь так, как понимал их весь западный мир. А есть еще другая Русь – Московская. Это – Русь Тайги, монгольская, дикая, звериная. Эта Русь сделала своим национальным идеалом кровавую деспотию и дикую жестокость. Эта московская Русь издревле была, есть и будет полнейшим отрицанием всего европейского и яростным врагом Европы»
Алексей Толстой
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Българите, а още повече руснаците обичат натрапливо да разсъждават върху „етно-националността“ и „народопсихологията“ и да се питат кои са, какви са, откъде са и накъде отиват, което според мен е малко признак на незрелост или комплексираност. Тези въпроси са важни и е вярно, че битието на човечеството се определя в много по-голяма степен от етно-националния фон, отколкото от „класовата принадлежност“ например, както твърдяха и твърдят марксистите. Само че етно-националният компонент не е единственият и не непременно винаги най-важният момент в историята, още повече че нации в модерния смисъл има едва от около 200 години в резултат на Наполеоновите войни.
Колкото до Русия, без да се впускам в оценъчни твърдения, аз съм склонен да се съглася донякъде с евразийците, че тя е специфично етно-национално, духовно и културно пространство, което не може да бъде отнесено изцяло нито към Европа, нито към Азия.
А за Балканите съм съгласен с руския автор Николай Козин, който пише:
„Несколько иначе дело обстоит с южным славянским миром. Общие православные корни культуры, несомненно, сближают его с русским миром, но именно сближают, а не делают тождественным его локально-цивилизационной сущности… южный славянский мир никогда не находился в пространстве системного геополитического действия России. Пространственно не сопряженный с русским миром, будучи сам цивилизационно расколотым (католики — хорваты и словенцы, боснийские сербы-мусульмане, православные — сербы, македонцы, болгары), мир балканских славян никогда не развивался в одном цивилизационном ритме с Россией. Существуя на юго-востоке Европы, в непосредственной географической близости от центров европейской цивилизации, южные славяне находились под постоянным культурным облучением историческими достижениями Европы. В отличие от российского, опыт европейского исторического развития был более востребован в балканском регионе. И в своем историческом творчестве южные славяне ориентировались на европейские стандарты и ценности, на Европу как на регион, наиболее продвинутый в мировой истории по ступеням общественного прогресса. В итоге к современности цивилизационная эволюция южных славян завершилась становлением их в качестве органического элемента балканского региона, встроенного или встраивающегося в локальность Европы-цивилизации.»
Така че българите могат да се успокоят и да прекратят безкрайните спорове по този въпрос: да, българите и балканците, макар и позакъснели в своето историческо развитие, са ЕВРОПЕЙЦИ и принадлежат към европейското цивилизационно пространство, което не може да се каже еднозначно за Русия.
Публикуване на коментар