Моята закуска тази заран...
Тия дни между мен и моя лекар се проведе следния диалог, бях на преглед за сърцето, което пак не ми е наред (бие не в ритъм и доста ускорено, сърцето ми, подобно притежателя си, силно обича свободата, затова и не желае да бие в ритъм, наподобяващ му казармения строй, казармената маршировка; то, милото, обича волните движения!):
- Пушиш ли?
- Не, отдавна отказах цигарите, вече има-няма шест-седем годинки.
- Пиеш ли?
- Не, ако имаш предвид алкохол, аз поначало никога не съм си падал по алкохола, та проблеми в това отношение нямам никакви.
- А кафе пиеш ли?
- Него го отказах отдавна, преди повече от 20 години, когато се появиха първите ми проблеми със сърцето, по съвет от лекар отказах тогава кафето и пия само чайове, билкови, зелен чай и пр.
- Гледам, че си понапълнял, ето че е дошло времето да откажеш и яденето!
- Е-е-е, докторе - и как в такъв случай ще я карам като остана само на секс?! Само със секс нима се живее? - му отвръщам. Казвам това ухилен, докторът също се хили и ми вика обобщаващо:
- Секс и разходки на открито не само ти разрешавам, но и ти ги препоръчвам! Дошло е време да караш само на секс, на движения и на чист въздух!
- Да, ама гладна мечка хоро няма как да играе... - отвръщам аз.
- Ще привикнеш да не ядеш, няма страшно, сексът зарежда и с енергия, пък и слънцето и чистият въздух зареждат с енергия. Ако искаш да живееш, откажи яденето, сериозно ти говоря.
Е, оказа се, че не било нужно изцяло да отказвам яденето, ами да ям предимно зеленчуци и плодове, сякаш съм заек. И по половин филийка хляб на ядене. Минавам само на маслинки, парченце кашкавал и коричка хлебец. Като Сократ, който живял само на хлебец и маслинки. Зер, като се правя на негов ученик, и в това отношение трябва да съм като него. Как е бил Сократ със секса на стари години не зная...
Това е положението. Чистосърдечно си признах. Така започвам да живея вече. На секс и на чист въздух само! :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
2 коментара:
Грънч се опитва да се представя за духовит, колко трогателно! :)))))
Според американския „гуру“ Наполеон Хил (1883-1970) сексуалната енергия не трябва да се прахосва, а да се „сублимира“ и канализира в творчество, респ. бизнес или политическа власт – хаха.
Колкото до секса у стария Сократ, имам един роман за него, в който преди да изпие отровата, прави любов с млада любовница, но това едва ли е исторически коректно. Сократ наистина е бил на 70 години, но пък много издръжлив физически, така че всъщност не бих се учудил да си е „можел“ и на тази възраст.
А Сократ неслучайно се е хранел главно с хляб и маслини – като цяло храната в древността е била проста и предимно вегетарианска, а разказите за пиршества особено в императорски Рим са доста преувеличени. Богатите понякога са си позволявали доста разточителни банкети, но това не е било правилото. Освен това много от съвременните хранителни продукти са били непознати, най-вече донесените от Америка след Колумб като картофи, домати, царевица, както и тютюнът и кафето (от Етиопия). Централни за античната диета са били белият хляб, маслините, зехтинът и виното, което по начало се е пиело силно разредено, около 2 части вода и една част вино, но древните вина са били по-гъсти и силни. Освен това бобови и под. Месото е присъствали сравнително рядко на трапезата на гърците, римляните са го консумирали все пак по-често.
Понякога за развлечение на вилата прекарвам няколко дни, като следвам приблизително дневния режим и занимания на заможен римлянин, вкл. римската храна, ползвам свитъци за писане и дори се обличам в нещо като туника и тога. Има запазени антични готварски рецепти.
Иначе централно за богатите и образовани римляни е било „otium cum dignitate“ – «достойно безделие» - свободното време, запълнено с научни и литературни занимания:
Культивирование добродетелей гражданина, как и следовало бы ожидать, исключало высокую оценку досуга. Латинское слово otium, означавшее «досуг», «бездеятельность», «праздность» и др., является семантически первичным по отношению к производному от него negotium — «дело», «занятие» и т. п. Будучи одной из универсальных категорий римской античной культуры, понятие «досуг» могло приобретать в различных контекстах и исторических условиях все новые оттенки и значения.
Това, което днес разбираме под «работа» или «труд», за древните е бил «negotium“ и се е смятало за недостойно за свободния човек. Тогава е имало друго отношение към труда. В древността се е работело само толкова, колкото да се осигури оцеляването, но не повече. Работата не била самоцел, както е днес особено в капиталистическите общества. Дори бедните са работели само до обяд, след което в почвал «otium“ – безделието, запълнено с бани, ядене, игри, развлечения.
Публикуване на коментар