Има четири неща, които не можеш да върнеш обратно. Камъкът - след като е хвърлен. Думата - след като е казана. Мигът - след като е пропуснат. Времето - след като е минало.
Срещнах това изказване, витае из интернет. Нека да го има и тук. Какъв обаче са изводите от него - там е интересното, там е проблемът. Нека всеки да си прави каквито иска изводи. Някои хора обаче се правят съвършено погрешни изводи. Само да предупредя. Темата си заслужава обсъждане. Става дума за живота ни, за това как живеем. И как подобава да живеем. Ето това е именно най-важното.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Камъкът може да се върне. Отиваш, вземаш го и го връщаш обратно.
Темата как да живее би трябвало да бъде централна за философията. За съжаление съвременната философия рядко се занимава с подобни практически въпроси и предпочита да обсъжда абстрактни и отвлечени теми. Трябва да призная, че това се отнася за мен самия, понеже и аз съм се задълбочил в сложни, технически проблеми на теорията на познанието, философията на науката и съзнанието и др. и обръщам прекалено малко внимание на подобни екзистенциални аспекти.
В крайна сметка мисля обаче, че философията на може да даде общовалида рецепта как да се живее, понеже хората, техните житейски обстоятелства и нагласи, вкусове и предпочитания са прекалено различни. Затова всеки трябва сам да реши как да живее и какво е за него добрият живот. Но от това все пак не следва, че не може да се приведат някои най-общи принципи. Най-близо до моите нагласи е може би Витгенщайн:
„Как може човек въобще да бъде щастлив, след като не може да отрази мизерията на света? - Именно чрез живота на познанието. Животът на познанието е щастливият живот, напук на мизерията на света.“
Според Витгенщайн щастлив живот може да се постигне само чрез отказ от всички желания и надежди, отказ от „времевостта“, живот в обективността на настоящето, сливане със света:
„Само който живее не във времето, а в настоящето, е щастлив. За живота в настоящето няма смърт…Ако под вечност не разбираме безкрайно времетраене, а безвремие, можем да кажем, че живее вечно, който живее в настоящето.“
Публикуване на коментар