Най-силният човек отдавна е артикулиран, той е Доган. Най-гъвкавият, най-умният, но само за себе си, в началото и за ДПС, политик в България”, това заяви в петък по Дарик радио Красимир Райдовски, оперативен работник от бившето Първо главно управление на ДС и директор на пресцентъра на Министерския съвет по време на управлението на БСП с кабинета Виденов (1995-1997).
Райдовски, известен със своя остър език, обаче подчерта заслугите на ДС в изграждането на Доган:
„Той [Доган] трябва да благодари преди всичко на т.нар. Държавна сигурност, колкото и на някои хора да им звучи гнусно. Защото ако не беше Държавна сигурност, той щеше да си стои в Дръндар (село във Варненско, в което Ахмед Доган изкарва детството си, бел. ред.). Нито научен работник щеше да бъде, нито Цанков камък щеше да има, нищо нямаше да има. Той има реални лостове в ръцете си, но затова не е виновен само той. Затова е виновен политическият елит в България, колкото и да е смешно, защото такова чудо в България няма от 1944 г. насам.”
Действително от досието на Ахмед в ДС става ясно, че репресивният апарат на БКП има основни заслуги за откриването му още когато е 20-годишeн младеж в казармата и при израстването му впоследствие...
... Самият Доган по времето на своето агентурно сътрудничество с ДС многократно е подчертавал привързаността си към репресивните органи. През 1979 г. пред своите водещи офицери той подчертава, че „аз се свързах на живот и смърт с марксистко-ленинската философия, с комунистическата идеология. Аз съм кръвно свързан, честен и предан към органите на ДС”.
В друг документ от досието му в ПГУ е подчертано, че „към семейството си не се чувства силно привързан. За свои най-близки хора счита работниците от ДС, с които е работил и работи понастоящем. Към органите на ДС се отнася с признателност и за оказаната му материална помощ”.
ЕДИН НЕЗАДАДЕН, НО НЕОБХОДИМ ВЪПРОС: Ахмед Доган, "най-гъвкавият, най-умният политик" е творение на ДС, а чие ли творение е Б.Борисов? След като от гореказаното излиза, че у нас без протекцията на ДС човек трудно е могъл да постигне кой знае какво, как тогава да си обясним епохалния и чутовен възход и фантастичния триумф на спасителя от Банкя?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар