„Явлението Бареков” е като поправителен изпит с предизвестена двойка за българското общество, което не си е научило урока

Бареков е още катран в кацата с все по-малко мед Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Не знам дали поговорката „дяволът е в детайлите” е руска. Поговорките са като водата в световния океан - никоя река, колкото и да е могъща, не може да претендира, че има основен принос за водата в тях. Руснаците обаче обичат често да казват, че „дяволът е в детайлите”, което е дяволски парадоксално, защото тъкмо руснаците си падат карикатурно грандомански по „големите работи” без да се интересуват от детайли, като да речем правата на човека, стойността на отделния човешки живот или други подобни „западни глезотии”.

В политиката обаче наистина „дяволът е в детайлите” и този факт май убягва на мнозина. Чудя се само дали е случайно или (също) е платено: точно както е платено да се „забелязва” само онова от партийното самохвалство, което е изгодно на самохвалещите се продавачи на обещания, илюзии и откровени лъжи.

От онези, на които си струва да се обърне внимание на финала на кампанията от обещания, илюзии и лъжи, тази година се открои Николай Бареков. Еднолично! Точно толкова еднолично, колкото еднолично атакуваните заради тяхната едноличност на партийния връх негови мишени в говоренето му срещу статуквото. Че и повече дори. Само Борисов, неговият баща в политиката (доколкото Бареков му е одрал кожата поведенчески), може да се похвали все още с преднина в самохвалството, извратливостта и непоследователността.

Но Бареков има всички шансове да надскочи сянката на своя бивш кумир. Ако избирателите му дадат шанс.

Да, Бареков е детайл от пейзажа. Но е важен не защото „разбива статуквото”, а защото прави тъкмо обратното: повтаря го като болест, която поваля тялото, което не се преборило с нея. Връхлетяно отново, то е много по-уязвимо за фатален изход от борбата с вируса.

„Явлението Бареков” е като поправителен изпит с предизвестена двойка за българското общество, което не си е научило урока. Стъпил е върху опита на популизма на плеяда от по-стари пионери в лъготенето.

Бареков ни имунизира срещу нашия здравословен скепсис, срещу неверието на очите, разума и сетивата ни, че това наистина се случва. Постига го като доказва, че е възможно чрез публичното си присъствие на легитимен (въже)играч по опънатото от други преди него въже на популизма, по което на другия бряг, в самия законодателен храм, са премила вече доста балансьори на ръба на невероятното. Той демонстрира, че не бива да се изненадваме от нищо вече.

Самонареклият се „нов политик” (нищо, че за зрящата публика това е паралел с една известна комедия) парадира едновременно с богатство и със сълзи за бедните. В едно телевизионно предаване се явява с часовник за десетки хиляди левове и нагло го размахва като доказателство за личното си благополучие, а в друго акцентира със същата наглост върху лика на Левски, който разхожда на тениската си „за три лева”.

Същият води луксозният си личен живот на милионер, претендиращ да е забогатял от журналистика (което в България е като да се разхубавиш от чистене на несъществуващите обществени тоалетни с голи ръце- „привилегия”, запазена в Индия за кастата на недосегаемите). Както никой друг от своите популистки прототипи, богаташът се хвали сам с шампанското, с което се къпе. Сам си пуска снимките в интернет, а когато това се разчува, се държи предизвикателно в стил: „Какво от това?!"

Същият обаче рони сълзи (буквално) за бедните и съчетава хвалбите си на „европейски консерватор” с предизборни поклони към работническата класа.

Същия е политически съзаклятник с най-едрият собственик на мини, но на едро спекулира с нещастието на миньорите, принудени да живуркат месеци наред без заплати.

Същевременно същият държи от юни месец насам без заплати доста хора от фирмата си „Ноу фрейм медия”, чрез която лично той източи ТВ7 с мегаломанските си харчове и чрез изтръгнатия на изпроводяк „бонус” от своя дългогодишен банкерски началник, превръщай и него в предизборна боксова круша (както авторът на тези редове отдавна предвиди в писмен вид в ivo.bg, че ще се случи един ден).

Сега лишените от заплати негови бивши подчинени от фирмата му „Ноу фрейм медия” си търсят безпомощно правата - уви, с голямо закъснение. Трябваше да се разбунтуват малко по-рано, когато Бареков пазаруваше с банкерските пари какво ли не и кого ли не в бранша. Прелъстените и изоставени хора обаче, които също имат семейства за хранене, като миньорите, са нагледен пример, какво ще случи, ако измамникът седне в някое управленско кресло, към каквото неистово се стреми да стигне през „труповете” на бягащите от него, временно изкушени от банкерския мед и популисткото му жило бивши негови спътници.

Един такъв „политически труп” (да ме прощава г-жа Първанова, но НДСВ е точно това), проговори днес с гласа на Антония Първанова. Тя засегна болезнения въпрос, от който Бареков бяга като гявол от Делян - пардон, като дявол от тамян.

В интервюто си по Нова телевизия вчера Бареков, в типичния си стил, не само отрече близостта си с Пеевски, с която толкова години се перчеше, но и се направи не негова… жертва. Бил оплюван в медиите му (и се направи, че не знае, че този кратък епизод отмина вече - защо ли, какво ли е прекратило неприятното недоразумение между двамата?).

Ето каква светлина върху временния яд на Пеевски хвърли днес лидерката на НДСВ Антония Първанова, която обяснява как Бареков се е натискал пред ДПС за ролята на дялан камък на мястото на Делян- препъни камъка на ДПС. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo