Иво Инджев отговори на писмото ми, съдържащо покана да участва в предаването "На Агората..."

С Иво Инджев се познаваме, така да се рече, съвсем виртуално, знаем един за друг, по-скоро той научи за мен благодарение на изявите ми в блога щото аз за него знаех отдавна, той е достатъчно популярен; мисълта ми е, че до този момент не сме се срещали и разговаряли на живо, въпреки че сме си писали писма, обсъждали сме някакви неща, свързани с представянето на книгите ни и други подобни въпроси. Наскоро съобщих в блога си, че Каня Иво Инджев за участие в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия като публикувах писмото си до него; ето сега неговия отговор, а по-долу можете да прочетете и как аз му отговорих:

Здравей също така уважаеми г-н Грънчаров!

При такова близко единомислие и дългогодишно задочно общуване в най-доброжелателен смисъл, предлагам все пак да си пишем и говорим на "ти".

Благодаря за поканата и дано моята невъзможност да се възползвам да не ти прозвучи под някаква форма като пренебрежение или нещо подобно. Наистина съм доста закотвен - дори за представяне на книгите ми от няколко години не съм "мърдал" от леговището си. Може би съм развил някаква параноя по отношение на времето като най-ценния ресурс за един човек (заедно със здравето). При цялото ми уважение към теб (познаваш ме, макар и задочно - не бих изразил уважение към някого, когото не уважавам), не си представям да посветя един ден от живата си в пътуване за да "блесна" в едно телевизионно предаване, дори и най-приятелско, като твоето.

Знам, че звучи неучтиво, но предпочитам да съм откровен, отколкото да се увъртам с някакви измислени причини.

В случая не става дума за "интерес", но напоследък все повече се дразня от факта, че ме канят наравно в разни телевизии с коментатори, които си имат работа (и доходи), за които интересът е в това да рекламират работното си място - медията, социологическата агенция, партията, фондация и т.н., докато моя милост (в немилост) нямам никакъв, ама никакъв интерес да си губя времето, освен на чисто "обществени начала", на каквито пиша и без това в напълно достатъчния ми за протокола на живота собствен блог с милиони посещения. Не им ща ни меда, ни жилото, иначе казано. Поради което и най-редовно отказвам покани, особено когато имам да свърша нещо по-важно, свързано с децата и семейството.

Не че те приравнявам към тях, но т.н. обществено полезен труд доста ме е поизморил и не се чувствам мотивиран да полагам извънредни часове извън онези, които и без това отделям всекидневно за поддържането на факта, че съществувам в публичното пространство (въпреки опитите да бъда изтласкан от там през годините).

Искрено ти желая успех и ти благодаря за доброто отношение, видно и от начина, по който ме споменаваш в мрежата!

Поздрави, Иво

Здравей, г-н Инджев,

Благодаря ти за пожеланието за успех! Иначе искам да кажа, че те разбирам много добре. Преживявал съм нещо подобно затова и не се учудвам изобщо. Налагало ми се е да пътувам в зимния студ до София и обратно само за 1-2 минутно участие в някакво предаване, обидно е човек да бъде използван и също да си хаби времето без кой знае какъв смисъл. Но кой ли у нас пък се е загрижил за достойнството на друг човек, на ближния - та да почне да внимава другият да не се почувства използван? Тъй че няма проблеми, разбирам те изцяло. И не мога, няма как да ти се сърдя.

Всичко добро! Бъди здрав!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo