Блестяща победа на посредствеността на личността в българската политика!

Из: Обединението прави Цачева, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Без битки на оратори, без спорове и без каквото и да било противопоставяне, прероденият ни парламент роди отново Цецка Цачева за толкова безспорен лидер на върха на парламента в парламентарната ни република, че всеки мажоритарно избран президент би й завидял процентно.

Цецка Цачева беше (пре)избрана за парламентарен шеф с 219 гласа, с 12 натискания на бутона „против” и един въздържал се (т.е. трезвен, все пак) при общо 232 гласували.

Блестяща победа на посредствеността на личността в българската политика!

Дългоочакваното съединение, което прави силата, явно най-сетне е на път да се сбъдне на принципа на най-малкото съпротивление, с което всички в това Народно събрание са се примирили още преди да са умилостивени от първата си заплата.

И все пак, някакво съпротивление трябва да има, за да не изгасне напълно споменът за Цецка Цачева като непреходна ценност на прехода.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo