По принцип дефектната, изцяло сгрешена образователна система създава всички условия за най-разюздан директорски авторитаризъм по училищата

Получих трогателно писмо от една дама, учителка по история и география, живееща в наш областен град (засега съм длъжен да запазя в тайна нейното име, до получаваме на съгласието ù да оглася нейния случай чрез публикация на нейното писмо до мен), в която тя разказва, че има същата като моята съдба: подложена е била на същия тормоз и терор от директорката на училището, в което е работила, а пък тия дни също като мен е дисциплинарно уволнена, също като мен е изритана от системата. Тъй като нейната история показва, че моят случай не е изолиран прецедент, дължащ се, видите ли, на моя "особен характер", то аз помолих уважаемата колега за съгласие да публикувам в блога си изключително силното ù писмо; докато получа съгласието ù за това мога единствено да публикувам моя отговор до нея; ето какво ù написах тази сутрин:

Здравейте, уважаема госпожо А.,

Много Ви благодаря за писмото, за това, че ми разказахте Вашата история, за думите на съпричастност и подкрепа! Това, което ми пишете ми показва, че моят случай не е изолиран, че по принцип дефектната, дълбоко и изцяло сгрешена образователна система създава всички условия за най-разюздан директорски авторитаризъм по училищата, явяващ се причината за това, че са честа практика тия недопустими рецидиви на произвол, на волунтаризъм и на терор, които сполетяха и мен, и Вас, а вероятно жертва на същите явления са и много други колеги, които предпочитат да мълчат и да понасят, с оглед да оцеляват някак. Сама разбирате колко вредно и порочно е такова едно отношение към български учители, които са принудени да понасят безчет унижения и гаври от страна на разпасали се, на съзнаващи своята ненаказуемост администратори.

Разбира се, живеем във времена, в които е недопустимо да се оставяме да бъдем мачкани по този начин, единственият начин за съхраняване на нашето човешко достойнство и професионална чест е борбата. Средствата за тази борба са различни, за мен едно от най-мощните оръжия е гласността, именно да се дава пълна публичност на всичко онова, което разните вилнеещи администратори си позволяват да правят, да се изобличават техните зулуми и престъпления; защото ако мълчим, това означава, че сами помагаме на тия, които ни тъпчат, означава, че сами ги насърчаваме да продължат да го правят. Мълчанието е злото, а не злато, както писа един наш известен публицист (г-н И.Инджев), е, воден от тази максима, аз в блога си направих нужното да дам пълна гласност на това, което, примерно, си позволи да направи директорката на ПГЕЕ-Пловдив спрямо мен.

В тази връзка, уважаема госпожо А., си позволявам да Ви помоля да ми разрешите да публикувам Вашето писмо до мен в блога си. Сега-засега ще публикувам само моя отговор до Вас, запазвайки и Вашата анонимност, щото нямам Вашето разрешение да дам гласност на Вашия случай, но ако ми разрешите, непременно ще го сторя. Смятам, че в тази борба за нашето човешко и професионално достойнство не бива да проявяваме малодушие, тъй като истината и правото са на наша страна. Същевременно като даваме гласност на случилото се с нас, ние даваме пример на други колеги, че те също не бива да мълчат, да позволяват да бъдат тъпкани ненаказано, да се оставят да бъдат всичко понасящи безмълвни жертви. На тази основа, да се надяваме, ще успеем да алармираме общественото мнение за толкова тежкия проблем с директорските своеволия в образователната сфера, подобни публикации едновременно са форма на съпротива с рецидивите на директорския авторитаризъм, но също могат да допринесат за осъзнаване на причината, която ги е породила, именно погрешно направения и анахроничен Закон за народната просвета. На тази основа може да се спомогне за промяната, която толкова се бави. Ето защо Ви предлагам да ми разрешите да публикувам Вашето писмо до мен. То може да има голям ефект именно за пробуждане на обществената нетърпимост към ужасната обстановка в училищата, породена от всевластието на директорите, които са станали нещо като феодални господари и тирани.

Съветвам Ви също да заведете дело и да си потърсите защита на права по съдебен ред. Този е начинът. Без борба няма да се оставяме да ни тъпчат. Не са познали да се оставим да ни тъпчат безнаказано. Мина времето, в което можеше безпроблемно човешки личности да бъдат мачкани, разкъсвани, унищожавани; но ако мълчим, ако не се борим, това време, виждаме, ни застрашава пак да се върне. Желая Ви твърдост в изпитанията и успех, вярвам, че ще успеете ако не допуснете да капитулирате! Това в никакъв случай не бива да бъде допускано. Наш дълг е да се борим, щото тази наша борба не е за нас лично, а за промяна, за премахване на човеконенавистническата система, която позволява към човешки същества да се отнасят толкова безчовечно.

Бъдете здрава!

С уважение: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo