"Лошото на демокрацията е, че при нея и глупакът има право на глас. Наистина това е смъртоносен недостатък на нашата система на управление. Жалкото е, че всички останали системи са по-лоши от нея."
Уинстън Чърчил
Цитирано от Stoyan Dermendjiev
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
6 коментара:
Не бива да се цитират неща, казани преди повече от половин век. Светът се промени .. Демокрацията, като форма на управление, се износи и разви големите си недостатъци - диктатура на простите и неуки хора над интелигенцията, колосална бюрокрация, повсеместна корупция. Появи се професия "Професионален политик" - т.е. човек, който не може нищо друго, освен да обещава, демагогства и корумпира избиратели. Може и да е казано от Чърчил, но отдавна е напълно невярно. Появиха се други форми на държавно управление, на които обърна внимание Солженицин. Каза го, когато генерал Пиночет спаси Чили от разруха и я насочи по пътя на реда и стопанския просперитет. Погледнете в съседна Турция - изрядни и щастливи граждани, световната икономическа криза я "подмина", страната се променя неуклоно към по-добро и по-добро. Вижте Китай и Виетнам - еднопартийни системи, в които гражданите се занимават с професиите си, а с управлението се занимават интелигентни и честни хора. Няма корупция, ниско ниво на престъпност ... Да знам, че ще кажете "няма демокрация" и за това ще ви напомня историята с бългалчето, които на границата гледало гърчето как яде портокал. Казало му "Ядеш портокал, ама нямаш социализъм". Гърчето му отговорило "И аз ще си построя социализъм!" Тогава българчето му казало "Ще си построиш, ама тогава няма да ядеш портокал".
"Бог да пази България!"
Много е сложен този въпрос и горният до голяма степен е прав, че демокрацията с течение на времето се изражда и деградира. Аристотел неслучайно е смятал, че най-добрата форма на управление е аристокрацията.
Интересни възгледи за демокрацията застъпва Александър Дугин. Според него тя е най-архаичната и примитивна форма на политическа организация!:
„Демократия — наиболее древняя, архаичная, примитивная и, если угодно, «варварская» форма политической организации. Древнейшие общества, встречающиеся нам в истории, были построены именно на демократическом принципе. Основные решения относительно судьбы племени или даже целого этноса принимались всегда коллективно, на основе всеобщего мнения полномочных членов общества… В основе демократии лежит принцип коллективной формы принятия решений, причем сама процедура должна учитывать максимально широкий спектр представителей общества. Но именно этот принцип является неотъемлемой частью древних архаических обществ, где индивидуум еще не выделился в самостоятельную величину и главным действующим лицом истории выступал «дух этноса», чаще всего понимаемый либо как «тотем», либо как «дух», либо как «этническое божество»… Итак, в основе демократии лежит архаическая мистика коллективного экстаза, когда община «выходит» из себя навстречу коллективному духу («Богу»), который, напротив, «приходит» к ней… Демократия ни в коей мере не признает индивидуального равенства. В ней есть жесткая черта, разделяющая тех, кто допускается к соучастию в «политическом экстазе решения», а кто — нет. Поэтому реальными участниками демократических процедур во всех обществах признавались лишь конкретные социальные группы. В разных обществах их структура была различной, но принцип включения одних в демократический процесс и исключения из него других — фундаментальный признак всех типов демократий… В истории Запада, да и некоторых других цивилизаций, модернизация политической системы шла через отказ от демократии, чаще всего в пользу аристократии и монархии… Поэтому и в новой европейской истории то тут, то там мы встречаемся со всплесками архаического начала. Демократия сама становится чем-то «священным». Попробуйте только в беседе со среднестатистическим современным европейцем или американцем усомниться в демократии — увидите, что будет.»
Интересни са възгледите на Дудин. Няма да коментирам, само ще добавя, че демокрацията, като форма на държавно управление, се е противопоставила на абсолютната монархия и успешни я заменила. Но, сега времената са други и тя от своя страна, следва да бъде заменена от друга система...
"Бог да пази България!"
И с каква друга система следва да бъде заменена демокрацията у нас? Кажете, интересно е... може би с путинизъм?
Драги г-н Грънчаров, благодаря Ви за шегичката! Много ме развесели, защото, макар и българин, не мога да имам самочувствието на велик държавник, който да знае как да се строи нова България. Очевидно е, че сегашната ситуация на хаос е добре замислена от хората, която задкулисно я управляват. Свободата, за която говорихте в "На агората" у нас е пълна "слободията". Жельо Желев ( Ваш колега) във "Фашизмът" говори за преход от тоталитарно управление към демократично само чрез диктатура. Ако това е така, то следва у нас да се установи известна "диктатура" на интелигенцията. Това може да стане само с други изборни правила - мажоритарна система, ограничаване броя на избирателите до кръга на разбиращите за какво се гласува - образователен ценз, до хора, които плащат данъци, а не се хранят от социални помощи. Само така ще се гарантира едно друго по вид държавно управление. Звучи фантастично, нали? Но тази диктатура на простотията над разума до кога ще бъде търпяна???
"Бог да пази България!"
Този разговор трябва да се води на агората, за да може да се чуят повече мнения.
Публикуване на коментар