В последните няколко дни работя най-упорито по окончателното редактиране на текста на новата ми книга, която скоро ще бъде отпечатана под заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, това е една поредна книга, която написах тук, в блога си, пред очите на всички. Най-интересното е, че този метод или подход в писането изглежда доведе дотам, че написаното не може да се подложи на една по-строга редакция или преработка, каквато смятах, че е възможно да извърша: самото съдържание се съпротивлява, не допуска подобна "хирургическа процедура", такова насилие над текста. Е, добре зная - опитът ми е показал това - че текстът, бидейки нещо живо, не бива да бъде подлаган на каквито и да било ампутации и груби интервенции, затова, няма как, се подчиних на изискванията на самия материал; по причина на това моите редакторски промени, извършени толкова прецизно тия дни, така да се каже, са съвсем козметични. Постъпих по този начин понеже реших да запазя, да съхраня тъкмо живеца, извора на жизнеността на самия текст.
Разбира се, това не ми спести многото размисли, съмнения, колебания, работейки над текста. На моменти сякаш се изтощих от преживяваната нерешителност какво да правя, как да постъпя. Същевременно обаче тази общо взето техническа работа ме увлече така, че ето, много дни аз почти с нищо друго не мога да се захвана; подобен род отдаденост много говори. Тя показва, че изглежда се е задействала онази магия на творческото горене - нека да се изразя така, въпреки всички рискове - която е признак на същинското, на истинското писане, при което единствено се ражда "стойностен продукт", ако ми позволите да се изразя толкова "фриволно". Разбира се, при тази работа над текста установявам, че има много други моменти, по които бих могъл да пиша още, да правя добавки, вмъквания и пр., но и по този пункт успях да се удържа - с оглед да не разваля органиката, която именно е порождение на оня творчески подем, а пък той не бива да бъде съсипван когато човек се опита "да каже цялата истина". Така че не възприемам моето ново отроче (аз така, колкото и да ви изглежда лигаво, наричам книгите си напоследък - понеже ги чувствам точно така!) като завършек, даващ ни "цялата окончателна истина", не, подобна суетност ми е изцяло чужда, а само като етап в ония търсения, които, дай Боже, няма да изоставя до последната си минута.
Ето, захванах се да пиша преди малко това съобщенийце, а сега разбирам, че то неусетно се преобразява в нещо като кратко встъпление към новата ми книга; е, щом е така, така да бъде, нека да бъде както самата природа на нещата иска: неистина, няма как, ще сложа тия няколко изреченийца най-отпред в книгата си. Щото само тях още не бях написал, ето, пиша ги, по-скоро, сами забелязвате, те сякаш сами се пишат. И това е просто прекрасно!
Имам чувството, че с това мое писане директно в блога, пред очите на читателя, в едно живо общуване с него, пред взора на всички се ражда нещо като нов жанр, който, примерно, може да се нарече "онлайн-публицистика", "онлайн-творене", "онлай-текстописане", дори "онлайн-научна-продукция", "онлайн-философия", "онлайн-философстване", "онлайн-сериозно-общуване-или-най-необходим-разговор", "разговор-за-най-необходимото" или както се сетите още го наречете. Виждате сами, че се мъча да намеря най-подходящата дума, а това съвсем не ми се удава; явно още не е дошло времето да се роди най-подходящия термин за обозначаване на явлението: о`кей, нека така да бъде, ще изчакаме смирено това време, в което е отредено да се роди търсения най-сполучлив термин. Нищо не бива да бъде насилвано и принуждавано да се роди преди да му е дошло времето, към своя дух трябва да бъдем най-внимателни, по простата причина, че духът ни се храни с едно-единствено нещо: свобода.
Сами знаете, че това е моето съкровено верую, от което няма да се откажа докато дишам, пък най-вероятно и после това, щото, както ви е известно, моето дълбоко убеждение е, че душата ни не умира, няма как да умре, душата и духът ни са безсмъртни, важното е обаче първо да ги имаме, да сме ги култивирали - и това става когато е било времето за това. А времето за постигането, за отриването, за събуждането или за спомнянето (по дълбокото определение на Платон) на тия неща, на тия истини, на тия вечни идеи е едно: времето на младостта, като се почне от най-ранното детство, та в някакъв смисъл и до самия край, сиреч завинаги - щото младежкият дух, младостта на духа, веднъж породила се, няма да изостави душата ни никога. И приживе, и посмъртно даже, щото, казах, душата, за голямо съжаление на бездушните, просто няма как някога изобщо да умре. Сега разбирате ли какъв възвишен и фатално-отговорен смисъл има несравнимата с нищо друго духовна мисия на учителя, на автентичния учител, на човека, заслужаващ това така задължаващо прозвище? Мисия, на описанието, на представянето на която аз посветих и тази моя книга, а в един по-общ план и в един друг смисъл посветих дори и живота си. Сиреч, отдадох ù най-скъпото, което някога изобщо съм имал.
В светлината на току-що казаното просто е голяма глупост човек да си мисли, че би могъл да каже "всичко" в една книга, даже и "най-главното" е нещо, което в същината, в корена си даже, е съвсем неизразимо, а камо ли пък като цяло, в длъжната пълнота. Затова смирено приемам, че човек не бива да се насилва да пипне с ръка... небето, или да достигне... хоризонта. И оставям всичко така, както духът ми е успял да го роди в своя най-спонтанен творчески акт, в цялата поредица от такива актове, плод на която е и тази моя книга.
С пожеланието тя да предизвика в душата ти, уважаеми читателю, ония твои най-лични и дори съкровени търсения на истините, без които живот ни се обезсмисля тотално, те оставям насаме с книгата ми - и ти желая най-приятен и дори въодушевен, плодотворен разговор с нея! Душите ни се нуждаят от здравина и твърдост, а здравината на душата е духът, твърдостта на душата се дължи на духа, който я владее. Духът не знае що е то болест, духът е здраве - той е самата здравина на здравето - както солеността на солта е нещото, което не бива никога да бъде губено. Завършвайки встъплението си с тия философски "глупотевини", ти пожелавам да оздравиш душата си така, че тя да се овладее от оня безсмъртен божествен дух, който няма да я изостави никога.
31 октомври 2014
Пловдив Авторът
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
4 коментара:
Разбира се, хубаво е да се пише на един дъх, „ в порива на творческото вдъхновение“ и в един вид екстатично състояние, но аз все пак се питам дали това винаги е добре за един все пак специализиран философски и педагогически труд, който не е художествено произведение и трябва да отговаря на някои по-строги изисквания. Аз например пиша моите, признавам доста скучни и технически философски съчинения отначало също доста бързо, след като обаче преди това съм ги обмислял дълго време, но в процеса на работа все пак се налага да правя много справки, проверки, да препрочитам източници, тъй като „героичният“ период на философията е свършил през 19-ти век и днес не може да се пише в този стил, сега има много по-високи критерии за научност и строгост. Характерно е, че съм много нервен и нетърпелив, докато не завърша първата редакция на текста. След това малко се успокоявам и започва процесът на редактиране, сверяване и доуточняване, който също е трудоемък. Може би именно поради нетърпението си избягвам обемни, големи трудове и предпочитам по-кратките форми. Всичко важно според мен може да се каже и по-стегнато и сбито, след 2500 години философия няма нужда от дебели книги, понеже всичко важно вече е казано и днес можем само да добавяме тук-таме по някоя фасета, но едва ли можем да съобщим нещо напълно ново и неочаквано на света. Затова се отнасям с подозрение към дебелите философски книги.
Първо, философията не е наука, тъй че да се предявяват към нея някакви изисквания за научност е крайно странно и неуместно предписание. Второ, не е зле да дадете линк към някое Ваше философско произведение, за да разберем как следва да се пише "научно" по философски теми. Имам чувството, че разбирането Ви за това що е философия е твърде оригинално, та затова бих желал да се запозная с нещо написано от Вас...
СВОБОДАТА
В основата на активната гражданска ангажираност е разбирането за свободата и най-вече силата на личното желание да останеш верен на това свое разбиране, да го отстояваш. Свободата разбирана като дейност/действие определена само от предмета на тази дейност/действие, а не повлияна от външни фактори. Разбирането на свободата като дейност, определена само от предмета на тази дейност, което по същество е съдържателното измерение на свободата, подсказва и съществените характеристики на несвободата – дейност, която е определена от външни за предмета на тази дейност фактори. Когато си приел това разбиране за свободата, превърнал си я във висша ценност на своето съществуване, в смисъл на своето лично битие, ти ставаш активен и ангажиран в/с борбата срещу всички форми на несвобода.Това разбиране за свободата определя и твоето схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно.
Райчо Радев
НЕСВОБОДАТА /ОТЧУЖДЕНИЕТО/
Разбирането ни за отчужденото битие на човека може да бъде и методологическа основа за адекватно разсъждение за социалните взаимодействия, включително и за активната гражданска ангажираност и за гражданското образование. То усмирява крайния волунтаризъм и крайния консерватизъм. Философите, социолозите, психолозите и др.п. са анатоми на обществото и нямат право „да се будалкат”.
В дългата си история човекът се е опитвал да преодолее отчуждението и никога не е успявал да го постигне реално.
Разменната стойност е субстанцията на отчужденото битие на човека и предпоставката за всички други форми на отчуждение. Отчуждението е несвободата на човека. Неотменимостта на разменната стойност в битието на хората определя неотменимостта на отчуждението и в този смисъл отчуждението (несвободата) е съдба за човека, а неговата свобода се простира в рамките на отчуждението. Разменната стойност е скритата сила, която убива човешкото в човека и е източник на злото. В опита си да се пребори с тази сила, представяна в различни измерения, човек попада в света на илюзиите.
Илюзията е единствената възможност на човека да се „пребори” с отчуждението. Бягството от отчуждението в естетическите, религиозните, политическите и др.п. илюзии е определено от невъзможността да се преодолее отчуждението.
Райчо Радев
Публикуване на коментар