Без пълна, без истинска откритост, гласност и публичност по най-важните проблеми на българската общност демокрацията у нас за дълго ще си остане фалшива, лъжлива, илюзорна

Съдебното дяло, което заведох за отмяна на заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование, ще се проведе на 4 ноември, сиреч, след две седмици. Свидетелите от моя страна и адвокатът ми са получили призовки и съответната документация, само аз дето не съм получил нищо. Ще направя нужното обаче и аз да се информирам и да съм в "пълна бойна готовност" за начеващата се битка за реабилитиране на истината, правото и на справедливостта, която ще се проведе на полето на правосъдната система на Пловдив (да не казвам на България, че ще прозвучи прекалено гръмко!). Не е тайна, че аз бях уволнен не за друго, а защото в качеството си на активен блогър дръзнах да поставя пред общественото мнение най-тежките проблеми на българското образование и училище. Системата в лицето на съответните администратори не пожела да влезе в диалог по поставените от мен същински въпроси, тя реагира по древния охранителен за запазване на статуквото начин: използва властта си за да посече, за да елиминира опонента, поставящ толкова неприятни въпроси. Да, обаче сега не сме 50-те години на ХХ век, сега сме 2014 година; времето на подобен род репресии за запушване на устата отдавна е минало. Проблемът на някои хора е че живеят с представите на други, отдавна отминали времена. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo