В името на доброто на българското образование съм готов да се самопожертвам и да приема поста заместник-министър на образованието!

Понеже, както разбирам, новият министър на образованието (проф. Тодор Танев) е от квотата на Реформаторски блок, сиреч, е от политическата сила, на която аз не просто симпатизирам, но и съм подкрепял най-твърдо, до степента, че я считам за своята политическа сила, та на тия все пак сериозни основания и понеже добре съзнавам, че едва ли някой от 5-те хиляди мои приятели и почитатели във фейсбук ще се сети да ме предложи поне за заместник-министър на образованието (щото, няма спор, съм подходящ за този пост, цели 30 години от живота си отдадох на българското образование!), пък и, на следващо място, в момента съм и безработен, нещо повече, като капак на всичко бях уволнен от работата си в образователната система (като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив) по причина на това, че съм привърженик на най-новите, авангардни, модерни методи, подходи и образователни технологии (!), и, съвсем накрая, понеже от доста време се твърди, че в Министерството на образованието най-накрая трябва да влезе и човек като мен, който е наясно с проблемите отвътре, бил е учител, наясно е с всички проблеми не просто теоретично, а съвсем практически, на дело и пр., та на всички тия основания, излиза (простете за грамадното изречение, което сътворих!), че едва ли има по-подходящ от мен човек за този пост, за поста зам.-министър на образованието, ето, ще изчакам все пак известно време някой на основата на това мое подсещане да се сети да ме предложи за този пост, пък ако не се сети, което е и най-вероятно, тогава ще ми се наложи, няма как, отново сам да се самопредложа; ето, честно казвам, че в името на доброто на българското образование съм готов, така да се рече, да се самопожертвам и да приема да стана зам.-министър на образованието, отговарящ за средното образование, пък съм и човек, който може да е много полезен и по въпросите, свързани с реформата на образователната система; за малко забравих да прибавя и това, че точно по тази сфера, за реформата на образователната сфера, съм доста подходящ, предвид това, че съм автор на няколко книги тъкмо по тия проблеми, публикувани в последните няколко години, тъй че, признайте, наистина едва ли има по-подходящ от мен за този пост в Министерството!

Ох, успях все пак да завърша своето толкова дълго изречение, чакайте малко да си почина, да си взема дъх! Не знам защо реших да кажа всичко с едно-единствено изречение, вероятно причината е тази, че искам да бъда все пак пределно кратък. Вероятно успях все пак да кажа най-главното, което исках, тъй да се рече, "изплюх камъчето", сами виждате също така колко деликатна е темата, по която дръзнах да се изкажа, но ето, поех съвсем съзнателно този риск. Аз от доста време, къде на шега, къде полусериозно, но най-вече за да дразня душманите си, редовно се самопредлагам в блога си ако не за министър на образованието, то поне за заместник-министър, и отправям тия свои провокации съвсем съзнателно, особено като се знае що за куриозни хора бяха не само министри на образованието (примерно моят състудент от Университета в Санкт Петербург Сергей Игнатов) или недоразумението Клисарова (така ли й беше фамилията че не се сещам в момента?), но и заместник-министри, примерно пловдивският другар Кирчо Атанасов или пък моята отдавнашна позната, другарката Атанаска Тенева, та мисълта ми е, че щом такива одиози бяха министри и заместник-министри на образованието, то защо, позволете да запитам, аз пък да нямам самочувствието, че мога, и то със съответните основания, да претендирам, че имам моралното право да поискам да заема този отговорен и тежък пост?!

Е, знам, че така не се правят тия неща, тук честността и откритостта са неуместни, другите се навират да седнат на некое кресло по съвършено друг начин, чрез връзки, по приятелска, по шуро-баджанашка линия и пр., е, аз пък не ща да се навирам потайно, коварно и подло, а го правя, виждате, съвсем публично и открито, поставям пред очите на всички своята кандидатура. Даже преди време писах и открито писмо на Б.Борисов, казах му, че мога да помогна много за изчистване на авгиевите обори в образователната сфера, той, разбира се, не благоволи да ме удостои с вниманието си, е, сега, виждате, отново поставям този въпрос: интересна ми е най-вече, не крия, реакцията на тия мои съвсем съзнателни провокации. Ето това е истинската причина да нарушавам така фрапантно "добрия тон" и сам открито да си поставям кандидатурата за заместник-министър; ще ми се да създам интересен прецедент. Аз по принцип съм убеден, че точно този е верният начин да се намират хора за висшите публични длъжности в държавата, а не както се прави у нас, разбирате ли ме кое всъщност е истинското ми основание да се жертвам и да отправям чак такива непоносими направо провокации?!

Знам добре, че моят фейсбук-приятел, политически приятел пък и колега по блогърстване не от вчера Радан Кънев, разбира се, предполагам, нещо повече, убеден съм, че няма да се сети да ме предложи за поста заместник-министър на образованието и нàуката, това е повече от ясно. И други хора няма да се сетят да му нашепнат за мен, и това го зная със стопроцентова убеденост. Понеже зная тънкостите на българската народна душа, знам добре, че никой, повтарям, абсолютно никой няма да се сети да каже "където трябва" добра дума за мен, е, в такъв случай, налага се, няма как, аз сам да предприема нещо, и то не за друго, а за доброто, повтарям, на държавата, на българското образование и, в крайна сметка, за просперитета на страната и на нацията! Това е. Казах каквото исках. Сега редът е ваш. Плюйте ме, смейте се, обявявайте ме за какъвто си искате, за луд, за нагъл, за странен, за идиот, проблемът си е изцяло ваш, за какъвто си искайте ме обявявайте, има свобода, правете каквото щете. Аз казах каквото требваше да кажа, пък вие сега кажете своите си думи. Или замълчете както правят оскърбените в най-съкровените си чувства яко ощипани или побарани някъде, ала все пак добре възпитани моми, имащи духовната сила да не се разпищят. Точка.

Пардон, забравих да кажа, че и будущий наший премиер Бойко Борисов е мой фейсбук-приятел, и он ще прочете туй мое послание, нема начин да не го прочете. Интересна ми е, не крия, и неговата реакция, а пък и липсата на реакция, сами знаете това, също е реакция. Та такива ми ти работи. Хубава вечер ви желая!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo