"Свободната душа е рядкост, но когато я видите ще я познаете най-вече по това, че изпитвате чувство на комфорт когато сте до нея!"
Чарлз Буковски (цитиран от Rumen Krivicki)
КРАТЪК КОМЕНТАР: Половината истина се съдържа в това твърдение на Буковски. Само свободната душа изпитва такова приятно чувство когато срещне свободна душа. Когато една несвободна душа срещне някаква сияеща от чувството за свобода свободна душа, тя, предполагам, изобщо не изпитва приятно чувство, напротив, имам основания да смятам, че тя започва да изпитва чувство на ненавист, на озлобеност. Откъде-накъде тоя там, видите ли, ще се радва на свободата, а пък аз да съм лишен от нея?! Да, но и това твърдение е съмнително, щото за несвободните души свободата не е нещо желано, тя за тях е нещо страшно.
Да, страшно и опасно нещо е свободата за несвободните души - ако изходим от дефиницията на Достоевски. Опитайте се да се вживеете тогава в тяхната чувствителност. Щом свободата е нещо страшно и опасно за тях, за несвободните души, тогава те като срещнат и видят една свободна душа, се чувстват крайно дискомфортно, те се чувстват, предполагам, силно заплашени. А нима човек може да се радва когато се чувства заплашен от някаква опасност? Едва ли. Щом се чувстваш заплашен от гледката на една сияйна от свободата си душа, тогава ти, разбира се, ще се наложи да намразиш тази душа - и нейната свобода по начало също ще намразиш. На това основание аз се опитвам да обясня реакциите на съвременните комуноиди, на нещастните души, които мразят свободата, които настръхват от ужас и кошмар когато срещнат някоя свободна душа. Пълно е с такива хора наоколо, нима не сте ги забелязвали?
У нас, за жалост, комуноидите, именно хората, ампутирани от чувството за свобода, съвсем не са малко. По тази причина сме и в дереджето, в което сме. Съвсем инакъв щеше да е животът ако у нас преобладаваха хората, разполагащи със свободни души. Тогава животът щеше да бъде празник. Какъвто е в други, в нормалните страни, където хората със свободни души са мнозинство. Свободната душа обича свободата, радва й се, жадува я, трепти от възторг пред нея. У нас, за жалост, мнозинството се страхува от свободата - а някои дори откровено я мразят. Ний, българите, знайно е, винаги във всичко сме пределно... оригинални! Все правим нещата наопаки на длъжното, на това как се правят, как ги правят по целия свят. Ний всичко правим на инат - все наопаки. Затова у нас така тежко се живее...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар