Нужен ни е по-добър подход към възпитанието – подход, изпълнен с радост, а не с голи разсъдъчни назидания и с наказания

Макар че съгласно традиционните съвети към родителите човек трябва да възпитава у децата си дисциплина и нагласи за упорит труд, този подход се оказва контрапродуктивен в практиката. Децата се съпротивяват и правят точно обратното; или пък може да се подчинят, но го правят без никаква радост. Този безрадостен живот може да продължи до последните им дни.

Нужен ни е по-добър подход към живота – подход, изпълнен с радост, вместо с лекции за дисциплина, упорит труд и награди за високи оценки в училище. Естествено, нямам предвид, че дисциплината, трудът, оценките и доброто поведение са без значение.

Ала ключът тук е начинът, по който постигаме тези цели. Двигателят на щастливия живот работи по-добре с горивото на човешката близост и играта, отколкото с горивото на страха и вината.

"Childhood Roots of Adult Happiness", Едуард Халоуел (Цитиран и преведен от Gayane Minassian)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo