"Никога не съм изпитвал толкова дълбоки чувства едновременно. Да бъда толкова отчужден от себе си и същевременно толкова присъстващ в света." (Албер Камю)
Подбрах за вас някои по-силни места от субтитрите на филма, но са заслужава все пак да го гледате:
Майка ми беше учителка и аз без всякакво съмнение знаех, още от ранно детство, че единствената професия, която никога не бих избрала е да стана учител. Абсолютно никога не бих рискувала. Бих станала овчарка или каквото и да било друго, пред това да бъда учител.
...
Повечето учители тук, в някакъв момент, са вярвали, че могат да променят нещата. Знам колко е важно да имаш напътствие, да имаш някой, който да ти помага да разбереш сложността на света, в който живеем. Аз нямах това, докато растях.
"Аз съм пари. Озовавам се от ръка в ръка, като доларова банкнота, потъркана във вълшебна лампа. Показва се дух и изревава силно, с мощ. Но сълзите са само за мен. И точно тук всичко се обърка."
...
"Асимилирам"
- Какво означава това?
- Да поемеш нещо в себе си.
- Браво, отлично! Да погълнеш нещо.
"Повсеместен"
- Някой?
- Навсякъде по всяко време.
- Тогава какво е "повсеместна асимилация"?
- Винаги да приемаш всичко навсякъде през цялото време.
- Браво, Джордж! Как бихте могли да си представите каквото и да било, ако образите винаги са ви осигурени? Кой от вас прочете "1984" миналата година? Добре.
"Способност да се вярва в две противоположни неща"
- Някой? Меридит.
- Да имаш две противоположни вярвания едновременно, вярвайки, че и двете са верни.
- Отлично, Меридит.
- Защо винаги му се подмазваш, скапана гъзолизке?
- Съзнателно да вярваш в лъжи, докато знаеш, че са фалшиви. Примери за това от ежедневието: "О, аз... трябва да съм красив, за да бъда щастлив. Трябва ми операция, за да съм красив. Трябва да съм слаб, известен, модерен." На нашите младежи днес им се казва, че жените са курви, кучки, предмети за чукане, за бой, за унижаване, за засрамване. Това е маркетингов холокост. По 24 часа на ден, до края на живота ни, тези сили се трудят неуморно, промивайки умовете ни до смърт. Затова, за да се защитим и да се борим срещу асимилирането на тази тъпота в нашите мисловни процеси, ние трябва да се научим да четем, да стимулираме собственото си въображение, да култивираме собственото си съзнание, собствената си система от вярвания. На всички ни са необходими тези умения, за да защитим, да съхраним собствените си умове.
Проваляме се, проваляме се. Провалили сме се в това, че сме предали всички, включително себе си.
- Когато вървите по коридора или сте в час, колко от вас някога са усещали тежест, която ви притиска? Аз съм. Всички? Е, Едгар Алън По е писал за тези неща преди повече от 100 години, така че, четейки, разбираме, че домът на Ашър не е просто стар, разнебитен и занемарен замък. Той олицетворява също състояние на духа.
"През целия мъглив, мрачен и беззвучен ден от есента на тази година, когато облаците висяха заплашително ниско в небесата, минавах сам, на кон, през необикновено пуста шир; и най-сетне, със спускащите се сенки на нощта, се озовах пред потискащия дом на Ашър. Не зная как, но с първото зърване на зданието, духът ми бе обзет от чувство на непоносима тъга. Наблюдавах простия пейзаж на имението, голите стени, белите дънери на изгнили дървета, с пълно униние на душата. Имаше леденина, потъване, сковаване на сърцето."
"Отчуждение"
Прочети още за филма: “Отчуждение” - живеем в маркетингов Холокост
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар