Кандидатът на десницата Клаус Йоханис (трансилвански немец) изненадващо спечели изборите за президент в Румъния - след като буквално до преди часове екзит-половете предричаха победа за левия кандидат Виктор Понта. Добра новина от северните съседи!
Написа: Dimitar Stoyanov
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Браво на румънците! Възхитен съм от тях! Само така трябва да се прави. Румънците явно успяха да разгадаят, да научат тая проста истина, че левите политици по начало са крадливи и лъжливи, че лявото е философия на паразитирането от държавното, на присвояване от общото, на прецакване на другите, на баламите - за да облагодетелстваш себе си за тяхна сметка.
Докато същината на дясното се свежда до активиране на личностния, на жизнения и на духовния потенциал на отделно взетия човек; и когато отделните индивиди имат потребните условия (държавата да не им се меси и поне да не им пречи) да работят свободно и успешно за самите себе си, не чакайки мизерни подаяния от държавата, тогава и цялата общност започва да преживява невероятен подем, да върви към просперитета си, да постига висок стандарт и пр.; този е пътят, а не лявата лъжа, че държавата била "грижовна майка", която щяла била на всекиму нещичко да даде, за всекиго да се погрижи, сякаш ние, гражданите, сме нейни деца.
Та ето, румънците усвоиха този прост урок по гражданска доблест и устойчиво вече гласуват все за десни президенти, което и показва, че там устойчиво са преодолени дефектите на комунистическата унизеност на човека. Повтарям пак, браво на комшиите ни от север! Дано техният пример зарази и нас, българите, щото ние от този исторически зигзаг, от това въртене в кръг и от това връщане назад, от това робуване на лявата лъжа от страна на мнозинството ето докъде стигнахме: най-бедни сме, най-унизени сме, най-крадени сме! Всички от Източна Европа ни изпревариха, всички успяха да се отърват и от лявата лъжа, и от робската зависимост от руския империализъм, само ние оригиналничим, ала си и плащаме за илюзиите и за глупостите; плащаме жестока цена.
Но така е в живота и в историята, за всичко се плаща, а най-много е плаща за илюзиите, за заблудите, за погрешните разбирания, за ценностната катастрофа се плаща най-тежката и страшна цена...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
13 коментара:
Ето какво ви казва един умен български политик:
"Дясното поставя акцент върху ценността на собствеността и сигурността. Лявото поставя акцент върху солидарността и справедливостта"
Ето какво ви казва един клиширан български първосигналник:
"...презряха лявата лъжа, лявата философия на отчаянието и унизеността на човека..."
Както се казва в такъв случай - изборът е ваш!
Естествено е че според левите е много справедливо да се краде! :-) И да се лъже и чудесно според тях! :-) Няма как да е иначе! :-)
А за солидарността като ценност на левите крадци и лъжци има ли смисъл изобщо да говорим? Та те създадоха мафията, която е така солидарна, че повече от това не може да бъде!
Г-н Костов е казал горното с ирония, ала някои приемат мисълта ме буквално... :-) Щот така им е изгодно... пак да излъжат некой, затова, за какво друго...
Това по принцип е така, но в посткомунистическите страни има един „малък“ проблем: всички кандидати там са производни на комунистическата партия и тайните служби, независимо с какви етикетчета се кичат, поради което независимо от изхода на изборите винаги печели компартията. Иначе по Вашата логика най-големи поздравления заслужават руснаците, понеже след 1991 те винаги гласуваха за ‚десни“ президенти – Елцин, Путин и Медведев.
Пак прокарвате тезата си за всемогъществото на КГБ. Даже не се усещате че пропагандирате непрекъснато тази теза, тя е станала част от Вас самия. Конспиративизмът не прощава никому...
А иначе ако е истина, че Елцин, Путин и Медведев са "десни президенти", то тогава аз съм... прочут оперен певец! :-)
"Г-н Костов е казал горното с ирония, ала някои приемат мисълта ме буквално..."
Аааа, не така партайгеносе Грънчаров, не така! Изказването ти е пораженческо и ренегатско. От правилни, фашизоидни позиции трябва да напишеш следното:
"В тази част от изказването си, в която говори за дясното Костов е напълно сериозен.
В тази част, в която говори за лявото г-н Костов използва иронията"
Ето така се пише по вашему , по фашизоидному!
Фашист и фашизоид, Колю, е твоят кумир Путин - и твоите другари по комунизъм, щото вие набързо от комунизъм минахте на национал-комунизъм, сиреч, на фашизъм. Тъй че в случая, лъжейки така упорито, прекрасно илюстрираш тезата ми, че за вас, комунисто-комуноидите, лъжата е като въздуха за всяко живо същество, а пък кражбата е като хлябът...
А ний, антикомунистите, ний сме просто демократи. Във вашата терминология демокрацията, ведно със свободата, е "най-лошото" и "най-опасното", по тази причина, убеден съм, благоволяваш да ни наричаш "фашизоиди". Просто съзнанието ти е на нивото на 30-те и 40-те години на ХХ век... живееш в отдавна загинал свят... горко ти!
Ако сте забелязали, аз наистина съм написал „десни“ в кавички, т.е. иронизирам Елцин, Путин и Медведев, които са, разбира се, всичко друго, но не и „десни“. Само че Вие въобще отказвате да вникнете в казаното от мен. В случая ние нямаме различия. Тъй като освен много други неща съм и оперен певец, аз пък ще кажа, че ако тези господа-товарищи са „десни“, аз съм например трамвай.
Вие обаче май не разбирате, че това се отнася не само за Русия, а за всички посткомунистически страни, вкл. за България, Румъния, Чехия и т.н. Или смятате, че българските президенти след 1989, представящи се за „десни“, т.е. всички освен Първанов, са наистина десни? „Десните“ Желю Митев Желев или Петър Стефанов Стоянов и т.н. – хаха! А да не би Вацлав Хавел, Вацлав Клаус или Милош Земан да са „десни“? Ако вярвате в това, мисля, че сте безнадежден случай, не може да Ви се помогне.
И понеже постоянно съм обвиняван в конспирология и някаква пропаганда на „всемогъществото“ на КГБ, ще кажа няколко думи, които както обикновено ще бъдат изтълкувани превратно, респ. ще се сблъскат с неразбиране, но в никакъв случай няма да има сериозни контрааргументи. Какво да се прави, това е съдбата на всички неконвенционални възгледи. Хубаво е, че за разлика от средновековието за алтернативни научни мнения вече не се полага изгаряне на кладата. И така:
Конспирациите и процесите на посткомунистическото пространство
Междувременно е ясно, че въпреки някои национални нюанси и особености в практически всички страни от Източния блок напредъкът в посока свобода и демокрация след 1989 като цяло изостава от първоначалните прогнози и очаквания.
Една от важните причини за незадоволителното равнище на демокрацията в тези страни вероятно е, че подобни сложни преходи не може да се извършат от днес за утре. Друга причина сигурно е мирният характер на промените, в резултат на което не се стигна до радикално скъсване с миналото, което позволи на старите елити безпроблемно да се нагодят към новите условия. Във всички тези страни поради това повече или по-малко скрити комунистически структури играят роля в политиката, икономиката и обществото, която не бива да се подценява. Загиналият при самолетната катастрофа край Смоленск полски президент Качински беше въвел за тази влиятелна мрежа от посткомунистически неформални структури понятието „układ“, т.е. “система, договор, договорка”. Съветският дисидент Владимир Буковски нарича тази непублична плетеница от политика, медии и бизнес “система”.
От друга страна се трупат доказателства, че при трансформационните процеси на посткомунистическото пространство не става дума за напълно спонтанно развитие. По-скоро е така, че старите елити от самото начало имаха голямо влияние върху процесите, при което те обаче сякаш не става дума за импровизации. В действителност те следваха гъвкав план или концепция, чиито главни архитекти и ръководители се намираха и намират главно в Москва.
Според думите на големия философ Дейвид Хюм винаги трябва да бъдем трезви и скептични, което в случая ознчава да не се подвеждаме по измислици и теории на конспирацията и да не вярваме, че зад всяко политическо събитие стоят неофициални, скрити, тайнствени сили и фактори. В този смисъл вероятно погрешно приписваното на Ф.Д. Рузвелт изказване “In politics, nothing happens by accident. If it happens, you can bet it was planned that way." – “В политиката нищо не става случайно. И ако се случи, можете да се обзаложите, че е било планирано по този начин.” в този краен вариант е несъстоятелно.
Несъмнено в политиката и обществото има влиятелни кръгове, но определено не съществува “световна конспирация” на “ционистите”, “масоните”, “илюминатите”, “темплиерите”, “финансовия капитал”, на “Рокелефелеровци”, “Ротшилдовци”, клуба „Билдерберг“, “Комитет 300” и т.н., понеже в модерното общество има прекалено много властови центрове, прекалено много механизми за взаимен контрол и в крайна сметка прекалено много хоризонтални структури и непредвидимост, за да могат обществото, световната политика и международните отношения да се управляват от някакъв тайнствен център.
Въпреки всичко не може да се отрече, че особено комунистическата и дори в още по-голяма степен посткомунистическата система функционира много непрозрачно. Ако сме честни, трябва да признаем, че видимата политика представлява само върха на айсберга и даже в утвърдените стари западни демокрации много процеси протичат зад кулисите, без поради това да могат непременно да бъдат обозначени като “конспирация”. Иначе конспирациите са един разпространен социален феномен. Те наистина често се провалят, понеже социалните системи поради своята специфика не са лесно предвидими и управляеми, което обаче не изключва понякога и да имат успех. Специално за комунистите обаче лъжите, секретността и дезинформацията са начин на живот. Поради това не бива да сме изненадани, ако в посткомунистическата политика има и един значим, невидим пласт. Следва също така да се отчита обстоятелството, че хоризонтът на западната политика по правило е ограничен до 1-2 мандата, т.е. в рамките на 4-8 години, докато приемствеността между елитите в комунистическите системи им позволява да планират стратегически в рамките на десетилетия. Беглецът от КГБ и съветолог Анатоли Голицн отбелязва във връзка с това: “Западните експерти не виждат стратегическата приемственост на събитията в Източния блок. Те събират факти, но не ги виждат в техния стратегически контекст и не са в състояние да ги съединят в обща стратегическа картина.”
Как Ви изглежда горното анализче: параноично, безумно, „пропаганда на КГБ“ или какво?
Три в едно г-н Хлопаща дъска, до момента. Най-малкото и поне, доколкото и когато истински и почтено не се подпишеш
под "анализчето си": със собственото си име, а не, - именце.Само, заради последното, то би имало някакъв оправдателен
смисъл да бъде крито от притежателя си.Смисъл, обаче, реципрочен на, верността, истинността, точността и на
сбъдваемостта, на неговите анализи тук.Колкото те са по-големи, толкова е по-безсмислено да си тайнствено-неизвестен.
Бил си и оперен певец ! - нов щрих от тайнствено-привлекателната ти, абе, чоджум,
направо романтично-чекистката ти биография...
2014.11.19г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар