Из: Свидетелствам само истината! - Изказването на Дянко МАРКОВ, Брой: 45, 6 ноември 2014 - ПНЕВМОНИЯТА
Уважаеми и драги граждани на Европейската общност на народите, уважаеми съграждани и съотечественици, уважаеми гости! Аз дойдох тука в своята вече 93-та годишнина от рождението ми, за да засвидетелствам неща, които са малко известни не само на Европейската общност, но и на нашата млада генерация съотечественици, които нямаха възможност пряко да се докоснат до събитията, в които аз, по стечение на обстоятелствата, съм бил не само свидетел, но и участник в много от тях.
Аз ще се докосна сега съвсем бегло. В личен план от годините на комунистическия гнет най-тежкият ми спомен беше, когато аз узнах, че докато заедно с по-възрастния ми брат Марко, доктор на юридическите науки от швейцарски университет, бяхме ангажирани във войната срещу Германия, комунистическите терористи, които вилнееха в тила под защитата на щиковете на Червената армия, са извели баща ни и са го погубили без съд и присъда и къде е гробът му – до ден-днешен не съм узнал. Но този личен гнет, но тази лична трагедия, която преживях, потъна в цялостната трагедия, в която влезе нашата нация и държава, след като беше окупирана от Червената армия и над нея се разпростря най-високият връх на комунистическия терор.
Моето отечество е жертва на това!
И ако днеска трябва да дойда от моята Родина, която се оказа в дъното, в материално отношение, на Европейската общност, то е затуй, защото нея я сполетя върхът на комунистическата империя на злото. В нейния терор, упражнен над всички институции и достойни хора в нашата страна...
Затуй сме на дъното!
Затуй съм дошъл да свидетелствам за моята лична съдба и тази на цялата ни нация и държава! (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар