Бъдете човеци, а това става по един начин - като правите добро: толкова е просто, ала така често го забравяме!

Днес, 25 ноември 2014 година, от 15.00 часа в Районен съд в Пловдив ще се проведе следващо заседание на заведеното от мен наказателно дело от частен характер (за клевета) срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Всъщност на делото още не е даден ход, тъй като миналия път съдията, след като беше насрочил делото, има добрината да призове страните към споразумение, към сключване на извънсъдебна спогодба; отпочнаха се преговори, но в оня момент страните не можаха да се споразумеят (предвид категоричното нежелание на другата страна да плати каквото и да било обезщетение за нанесените неимуществени вреди на тъжителя). Тогава съдията отложи делото, един вид даде време за размисъл най-вече на другата страна, та тя да има възможността да осмисли същината на случилото се, да осъзнае вината си и пр. Повече от месец измина от оня момент, през цялото това време другата страна мълча стоически, което е добър признак, тъй да се рече, мисленето винаги е за приветстване, особено уединеното такова.

Какво са измислили ще се разбере днес, макар че елементарната вежливост изискваше до този момент двете страни да бяха обменили мнения по решаването на казуса, с оглед изясняване на позициите, което би било знак за евентуална готовност за споразумяване и бързо решаване на казуса. Понеже ние дадохме своята, така да се рече, оферта, сега другата страна е на ход, ето, ние изчаквахме с интерес да видим реакцията й. Не, нямаше такова нещо, напротив, почувства се някаква нескривана враждебност, щото тази позиция, а именно, "ще се извиним, но няма да платим за причинените и понесените от другата страна вреди", е трудно защитима от всякаква една гледна точка. Понеже издава неразбиране на случилото се, невникване в онова, което е било сторено. Все пак достойнството на една личност следва да бъде уважавано, който дръзне да наруши по груб начин нечие достойнство, следва да понесе последиците от стореното. Но у нас кой ли ти зачита такива неща като "чест", "лично достойнство", "суверенитет на личността" и пр., не, няма такова нещо, тия "вятърничави неща" у нас изобщо не се ценят. Не само принципно, но ето, виждаме, и конкретно.

Както и да е де, ето, търпеливо изчаквах до днес, също така готов съм и в днешния ден да участвам в дебат, в дискусия по казуса, даже въпреки всичко съм готов да изляза с инициатива за встъпване в преговори, да предложа, примерно, една нова среща, страните заедно с адвокатите, защото съм принципен привърженик на разговорите, на обмяната на мнения, на позиции, дълбоко съм убеден, че този е верният подход за решаване на проблемите, които са неизбежни, ала липсата на готовност за разговаряне, както е известно, увеличава напрежението и поражда не само студенина, но и ледове на онова тотално неразбирателство, от което като индивиди и дори като народ си патим. Да, причината е, че не умеем да разговаряме на пределно откровена, човешка основа; ако имахме тия умения, много от конфликтите отдавна щяха да бъдат решени. Аз затова и през всичките тия години на остър конфликт с въпросната директорка правих всекидневно какви ли не опити да провокирам, да предизвикам така потребния демократичен дебат в училищната общност, да, обаче се оказа, че отсрещната страна по един удивителен начин не желае да встъпи в такъв един дебат - понеже е привърженичка, явно, на авторитарните представи за нещата, свеждащи се до ето тия изтъркани положение: "Началството никога не греши!", "Преклонена главица сабя не я сече!", "Език кости няма, но кости чупи", един вид, трябва да си държим езика зад зъбите, за да не патим, за да не ни се стовари гнева на непогрешимото началство и прочие, разбрахте ме за какво става дума.

Та значи понеже другата страна, именно на директорката, а също и на стоящата над нея институция, в лицето на РИО-Пловдив, показа крещяща недиалогичност, се стигна до такава ескалация на конфликта, че в крайна сметка другата страна, именно директорката, изгуби всякаква мярка, позволи си неща, които са укорими от всякаква една гледна точка, опита се да ме тероризира и репресира по какъв ли не начин, един вид за "вразумяване", сиреч, за пречупване, като не постигна нищичко, тогава прибягна до отчаяни средства, а именно, да ме уволни, а преди това и да ме обяви за... луд, за човек с "нервно-психически разстроена психика" (за това последното именно и се води въди въпросното съдебно дяло за клевета). Най-интересното е, че въпреки всичко случило се все още липсва, както си личи, разбиране и яснота, че този път не е верният, че човешкото разбиране, постигнато на основата на отровени разговори и свободно съотнасяне на позиции е къде-къде по-разумно поведение от желанието да показваш мускули, да стоиш в позицията на "оскърбена невинност" и прочие, и так далее. Е, като се налага, ще опитаме да постигнем решение на всички въпроси и по съдебен път, то няма нищо лошо и в този начин за разрешаване на противоречията - след като другият, обичайният, който е за предпочитане, по някакви причини не е сработил.

Да, но аз съм философ и ми се ще да пробвам до последно дали пък не е възможно да се въздейства на другата страна по един друг, бих си позволил да кажа по един етичен, нравствен начин, чрез прилагане на един съвсем човечен подход. Понеже смятам, че няма човешка душа, която да не е възприемчива към проявите на автентичната човечност, която да не откликне доброжелателно когато дори и толкова "омразен човек" (като моя милост) въпреки твоята предубеденост за кой ли път реши да ти подаде ръка - с оглед да помогне на човешкото у теб самия. Хора сме, човеци сме, трябва да залагаме най-вече на човешкото у себе си. Та с оглед на тази моя дълбока убеденост, че човечността, човечният, човеколюбивият подход винаги е за предпочитане пред каквито и да било други методи за решаване на проблеми и за изглаждане на различията, ето, в този момент решавам следното: ще изпратя на г-жа Анастасова "есемес" (то е нещо като едновремешните телеграми) със следното съдържание:

Предлагам днес да се срещнем за разговор и решаване на казуса. Аз предложих, Вие решавайте! Ангел Грънчаров

Не съм привърженик на извиването на ръце, на силовите методи, на шантажа, на празното високомерие, на враждебността във всичките й форми, на горделивостта и прочие. По тази причина правя тоя жест. Интересна ми е реакцията. Винаги има шанс да бъдем повече човеци - това е мое дълбоко убеждение. "Човешкото" в широкия смисъл включва какво ли не: и добро, и зло, и лъжа, и истина, и коварство, и искреност, абе всичко, това "всичко" няма как да се изброи, пределно многолико е онова, което наричаме "човешко", а пък философите понякога, играейки си с езика, употребяват и изкуствени думи като "човешкост" и прочие. Е, някои "човешки" неща са по-скоро "античовешки", но пак спадат към човешкото: човекът може да бъде и ангел, но може да бъде и такъв дявол, че самите дяволи да му завидят (имам предвид децата на Сатана, тъй да се рече!). Е, все пак сме длъжни да бъдем човеци в оня възвишен смисъл, а именно, да правим добро, щото освен човеци би следвало да сме също така и християни - ако уважаваме религията на своя народ не само на думи, а и на дело.

Та затова, ето, си позволих един малък християнски жест, подадох ръка, толкоз. Ако ръката ми бъде поета, добре, ако не - здраве да е. Аз каквото бях длъжен го правя, ето, потиснах, преглътнах горчивината на обидата си, старая се да надмогна глупавия негативизъм, щото би следвало душите ни да са малко по-широки, нравственият ни хоризонт да е по-голям, по-просторен, тъй да се рече. Затова сторих горното, а не да се правя на някакъв си. Това са мои базисни принципи. На тях съм учил и учениците си, на тях съм бил верен, доколкото са ми стигали силите, и в непосредствения си живот и в отношенията си с ближните. Сега са постите за посрещане Рождество Христово, тия дни са време за едно нравствено очистване, е, затова сторих това, което сторих. Нека да не пропиляваме шанс си да бъдем човеци в истинския смисъл. Злото, злината, отмъстителността и пр. не са подходяща жизнена стратегия, в това съм стопроцентово убеден.

Желая ви хубав ден! Бъдете човеци, а това става по един начин: като правите добро. Толкова е просто това, ала така често го забравяме!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo