В повечето училища, където съм преподавал, стаята на учителите беше истински ад, пълен с интриги, омраза и завист. Нашата учителска стая е щастливо място. Тук няма злоба. В условията на свобода възрастните, както и децата, са щастливи и доброжелателни. Случва се някой от новите членове на нашия колектив отначало да реагира на свободата почти като децата: той може да ходи необръснат, дълго да се излежава в леглото сутрин, даже да нарушава законите на училището. За щастие преодоляването на комплексите при възрастните се случва по-бързо отколкото при децата.
Съмърхил започна като експериментално училище. Сега то е по-скоро показно училище, което показва как свободата върши своята работа. Когато ние с моята първа жена създадохме това училище, имахме една водеща идея: училището трябва да подхожда на децата, а не обратното - децата на училището. Аз преподавах дълги години в обикновени училища. Добре познавах другия начин за организация на училищния живот и разбирах, че той никак не е добър. Не е добър, защото се основава на представите на възрастните какви трябва да бъдат децата и как трябва да се учат. Този друг начин датира от времето, когато психологията все още не е била известна като наука.
Очевидно, това училище, което кара децата, активни по своята природа, през всичкото време да седят на чиновете , изучавайки в по-голямата си част, безполезни предмети - това е лошо училище. То е добро само за тези, които вярват именно в такова училище, за хората, които са лишени от творческа жилка, стремейки се да насочат децата не към творчество, а към послушание, към пълно съответствие на цивилизацията, където единственият критерий за
успех са парите.
И така, ние се заехме да създадем училище, в което да предоставим на децата свободата да бъдат самите себе си. За тази цел ние трябваше да се откажем от всякаква дисциплина, всякакво управление, всякакво внушение, всякакви морални поучения, всякакви религиозни наставления.
... Съмърхил вероятно е най-щастливото училище в света.
Из: Съмърхил - възпитание чрез свобода, Ал. Нейл
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Алтернативната педагогическа система на Нейл е много икнтересна, макар че аз имам някои резерви.
Публикуване на коментар