Южен поток пресъхва пред Рим, на ход е Бойкоскони, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Още една италианка, на име Федерика, подобно на Федерика Могерини, изненада неприятно, ако не и фатално Путин. След като Федерика Могерини стана миналия месец външен министър на ЕС, още в първото си изявление опроверга опасенията, че била настроена в полза на Путин с изявление срещу руската агресия в Украйна. Проектът „Южен поток” не ни е приоритет, обяви днес италианският министър на индустрията Федерика Гуиди, цитирана от EurActiv.
Газопроводът, целящ да заобиколи Украйна и да залее с газ Източна и Централна Европа, изглежда несигурен поради наложените от Запада санкции срещу Русия заради намесата ù в Украйна, предаде Ройтерс. На пресконференция в Рим Федерика Гуиди за първи път разхлаби от името на Рим примката около врата на Украйна, лишавайки не само Кремъл, но и българската пета колона от най-важния ù коз за корупционната си лакомия да участва в плана на Москва за подчиняване на Киев на великоруската имперска стратегия. Досега подкупените от Кремъл нашенци се позоваваха на това, че не друг, а самата Италия си мечтае да стане част от „Южен поток”.
За сведение на всички, които се правят че не знаят това, Русия на практика дава заден ход в по(д)хода си да ни залее с още повече зависимост по трасето на нейния „Южен поток”.
В България тази „подробност” дори не бе маркирана за пред публиката, но по време на посещението на Путин в Китай беше даден сигнал, че Москва е на път да се откаже от „Южен поток”. Лондонското издание на руския вестник „Комерсант”, списвано на руски, публикува подзаглавие на статията си за руско-китайските преговори:
„Партнерство с КНР может задержать другие проекты.”
В Рим явно четат руските послания, но в София властите се ослушват и продължават да повтарят, че сме щели да строим „Южен поток” в съответствие с правилата на ЕС. На ход в София е Борисов, малкият приятел на големия някога Берлускони (който посети в София Борисов за рождения му ден и Путин по същия повод в Москва). Ерата на популисткото мъжкарско перченето по линията Рим-Москва и София (почти като Рим-Берлин и Токио в едни други времена) приключи.
Бойкоскони може и да не го разбира, може и да няма позволение да го признае, но за президента Плевнелиев би било логично да направи следващата крачка като евроатлантическа (о)позиция и да застане до Италия срещу руския натиск.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар