Събуждам се призори след кошмар. Разсъждавам върху това, което ме разтревожи в съня ми и го определям като „българския“ кошмар. Кръвното ми налягане е доста над нормата и ми трябват 20-на минути за да се успокоя малко. Сега в будно състояние сънят ми не изглежда толкова затормозяващ, но как ме притискаше преди малко в съня ми! Ето какво се случи. Бързам да го запиша, не обръщайки внимание на грешки при печатането, защото ще се размие в съзнанието ми и ще забравя мъките, които ми причини.
Чаках на опашка дълго. Носех тетрадка с жалби и молби до някаква инстанция. Вътре имаше около десетина жалби, след текстовете имаше подпис, дата и печат. Не знам за какво точно ставаше въпрос в тези жалби, но бях ощетена и беше несправедливо. Тук мъжът явно беше представител на градски съвет или община и беше в компетенциите му да разреши моя въпрос. Най-после влязох. Вътре тока беше спрял, стояха на тъмно и си уплътняваха времето с приятни разговори. Чакахме да светне дълго. Той погледна страницата в тетрадката и преди да разбере за какво се жалвам възмутено каза:
- „Не става! Не мога да го приема! Ще трябва да ми го напишете с по-дребен шрифт и да ми го донесете пак!“
Излязох и започнах да търся къде да пиша - нямаше нито маса, нито стол, само правостоящи, чакащи на опашка хора.
Тръгнах из града, не намирах място за сядане, нито една пейка. Не можех да си позволя да седна в заведение, защото нямах достатъчно пари. Опитах да седна на едни ръбести, големи камъни в стария град. Не ставаше за писане, за да пиша ситно трябваше да ми бъде удобно. Прибрах се да пиша в къщи, не беше разтребено и не намирах удобно място. Най-после седнах на стола на мъжа ми, там където той си четеше неговите си неща. С ясното съзнание че днес няма да мога да си подам жалбата и започнах да я пиша за утре.
След като я написах с дребен шрифт я препрочетох - стори ми се небрежен почерка, направо изглеждаше грозно! Не можех да скъсам листа защото той беше свързан с друга предишна жалба и хвърчащата предишна жалба щеше да стане повод за служителя да не приеме новата жалба. Гледах дебелата тетрадка с 60 листа и се чудех как може да имам толкова много жалби. Дали да не започна в нова тетрадка?
Тук се събудих с пламтяща и тупкаща от напрежение глава. Голям тормоз от страна на този служител, не разбирах защо шрифта трябвало да бъде ситен - като на предишните жалби нямаше такова изискване.
Е, това беше кошмара ми за тази нощ. Имам си такъв и за чужбина. Губя се в непознат град и не мога да си спомня нито името на хотела, нито адреса, на който се намира този хотел.
Не знам дали не писах напразно този текст. Мисля че сънищата и подсъзнанието говорят много за безизходното положение на българина; с тази цел го записах, ей-така, да го имам в компютъра си.
Написа: Мария Василева
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар