В своя коментар със заглавие Авторекламата на телевизионния комунизъм г-н ИВО ИНДЖЕВ пише между другото следната констатация, под която се подписвам, дето се казва, с двете си ръце:
Смълчано гледам и слушам безкрайното самохвалство за прелестното минало на държавната ни телевизия, която без капчица свян и критична оценка рекламира историята на телевизионния (си) комунизъм в България. Тази кампания тече безспир вече втора година!
От екрана се леят възторзи за времето на Батето, зетя на Живков, когато животът в телевизията бил прекрасен и – представете си – тя даже станала цветна! „Логика”, която нахално си проси аплодисментите досущ като самият Живков, който ни бил построил цели две Българии (да целуваме ръка, макар по това време други народи да построиха десетки Белгии, Холандии, Сингапури и Южни Кореи).
Оказа се, че единственото нещо от предишната държавна идеология, което не подлежи на критика (и самокритика) днес е тъкмо най-силният и важен инструмент за промиване на мозъците на поколения българи. Всичко било прекрасно, що се отнася до БНТ, както излиза от нейната кампания за ознаменуване на 55 годишнината й, на която и БСП не може да съперничи с приемствеността спрямо комунизма чрез бройката конгреси, ознаменували столетното й битие.
Той привежда и пример, че оценката му се споделя и от други хора, примерно, от блогъра (и вече и политик) Иван Стамболов, написал ето какво:
... Залисана в ретроспективния си нарцисизъм, БНТ или пропуска, или съзнателно неглижира едно важно обстоятелство, което не трябва нито да бъде пропускано, нито да се неглижира. Всяка тоталитарна държава, каквато беше България в „най-хубавите години от нашия живот“ – така ги нарича БНТ в заглавието на едно от въпросните си предавания, – гледа на електронните медии като на безценен инструмент за пропаганда, манипулация и промиване на мозъка на социалистическия труженик. Случайна тоталитарна телевизия няма, случайни хора в нея не попадат и случайни предавания не се правят. Тоталитарната телевизия съществува, за да представи една кошмарна и безчовечна действителност като „щастлив живот“. Когато ни умиляват телевизионни предавания от онези времена, ние повтаряме опитите да се захароса социалистическата действителност.
При това положение нека не се чудим на вихрещата се носталгия, русофилия* и всякаква друга „-фѝлия“, и всякаква друга „-алгия“, и всякаква друга девиация на ума и нравствената система. Защото една демократична електронна медия да се гордее с миналото си на тоталитарна медия, за мен е девиация. Мисля, че това, освен проява на лош вкус, е и вредно, особено за хората, които не са изпитали лично на гърба си сладостите на онзи „щастлив живот“ – за младите хора.
И тази оценка споделям на 100%. Между другото, г-н Инджев допълва картината, споменавайки следния многозначителен факт:
Мисля си такива работи, но се въздържах да пиша - да не би да се възприеме като някаква реакция на факта, че в тази телевизия (отново) съм забранен в качеството на публицист вече втора година. Такава забрана за първи път ми беше наложена там още преди падането на Живков заради това, че съм си позволил да му поискам оставката на един форум в НДК.
Интересно е, че и моя милост (след като преди време бях поканен в качеството на коментиращ в няколко предавания на тази телевизия) в един момент, след като си позволих да пиша в блога си, че мое изказване е било "манипулирано" (другояче казано: цензурирано!), и то именно беше премахнато мое изказване, касаещо съдбата на Паметника на Съветската армия (!), и на мен ми се случи досущ същото: повече от две години минаха, а тази иначе "национална" и "обществена" телевизия не само че повече не ме е канила за участие в предаване, но и се стигна дотам, че и вече записано от техен екип (и по тяхна покана) мое интервю не беше даже излъчено (!), което, както и да го погледнем, показва нещо. Като капак на всичко (понеже така или иначе стана дума за това) ще спомена и нещо още по-интересно и показателно: когато БНТ обяви нещо като "конкурс" във връзка с 25-годишнината на прехода, моя милост, за да провери ситуацията, реши да участва, изпратих им текстове, свързани с годишнината; какво мислите се случи в резултат? Ясно какво: пълно мълчание, сякаш нищо не съм им пратил. Което и доказа впечатлението ми, че и върху моето име явно вече е наложена забрана, и то, подобно на името на И.Инджев, окончателно е извадено от списъка на допустимите, на "правилните" автори и коментатори.
Тъй че тоталитарният недъг, свеждащ се до възхвала на едно позорно минало, си върви в комплект с избуяването на всички останали дефекти на "развитото" комуноидно-комунистическо съзнание, примерно с увлечението по цензурата, по едновремешния морал да допускаме до екран само "наши", "доверени", "проверени", "изпитани в битките" и прочие другари и т.н. Явно тия хора, дето управляват в момента БНТ, си живеят с представите на съвсем други, отдавна отминали времена, нямащи нещо общо с днешния свят...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар