През 2000 г. Симеон Сакскобургготски нямаше никакво движение, което да предложи на когото и да е. През ноември 2000 г. той осъществи поредица от срещи с журналисти, политици и интелектуалци за да провери обществените настроения към евентуално негово завръщане. Неговите лобисти в парламента събраха подписи на депутати с питане до Конституционния съд дали бившият цар може да се кандидатира за президент. Тогавашният президент П. Стоянов разбра каква заплаха за евентуален негов втори мандат се подготвя и също активира своите позиции - включително избраните от президентската квота съдии в КС. Премиерът Костов подцени случващото се и бе под влияние на целенасочена кампания за омаловажаване амбициите на бившия цар, разгърната от мрежите на бивши и настоящи специални служби, обслужващи укрепващата се пост-комунистическа олигархия.
Президентът Стоянов можеше да упражни влияние за забавяне разглеждането и решението на "царския президентски казус" в КС до периода след предстоящите редовни парламентарни избори през пролетта на 2001 г. Но неговите притеснения, че може да срещне бившия цар като съперник на президентските избори през есента на 2001 г. го подтикнаха да действа бързо в посока решение за невъзможност на Симеон Сакскобургготски да се яви като президентски кандидат поради неприсъствие в страната през последните 5 години. Този отказ чрез решението на КС през февруари 2001 г. откри перспективата за навлизане на бившия цар в партийната политика и изборното състезание за парламента през юни 2001 г. До последния момент преди официалното обявяване на НДСВ на 6 април, Симеон и неговите сътрудници държаха Иван Костов в целенасочено неведение какво се готви. Очевидно и самите специални служби на държавата, на които Иван Костов особено разчиташе, участваха в "ослепяването" и "оглушаването" на премиера и управляващия СДС относно готвещия се да дойде на власт бивш цар.
На 4 април се проведе среща между премиера Костов и Симеон Сакскобургготски, на която последният категорично отрече да има каквито и да е политически партийни амбиции. Спомням си как висшият ешелон на СДС се радваше на тази новина в кулоарите на срещата с ЕНП, която течеше през тези дни в София. На 6 април се случи обратното на царските твърдения от 4 април. Очевидните опити на президента Стоянов и премиера Костов да заобиколят и да се освободят от амбициите на бившия цар (които окуражаваха няколко години по-рано), както и изкусното коварство на изгнаника от Мадрид, подкрепено от вече добре институционализираната олигархия, определиха психологическата и политическата невъзможност за сътрудничество между СДС и новото царско движение.
СДС навлезе в дълъг цикъл на упадък, а след един мандат на изключително противоречиво по резултатите си управление, НДСВ се превърна в пето колело на сговора между Позитано и ДПС. България стигна дотук, където е днес.
Написа: Огнян Минчев
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
6 коментара:
"Очевидно и самите специални служби на държавата, на които Иван Костов особено разчиташе, участваха в "ослепяването" и "оглушаването" на премиера и управляващия СДС относно готвещия се да дойде на власт бивш цар."
Оппаааа! Този цитат не трябва да се отминава. Трябва да се разнищи. Да напомним за късопаметниците: Шеф на главната "специална служба" "ослепила и оглушила" премиера Костов , а именно НСС беше ген. Атанас Атанасов. Същият да, същият - отявлен реформатор и бъдеш шеф на парламентарната комисия по национална сигурност.
За какво ли още ще ни "ослепява и оглушава" бъдещият парламентарен шеф?!?
Колю, на компроматче ли попадна, душо невинна? :-) Тоя специално човек вий, рублофилите, явно много го мразите и има за какво да му отмъщавате, щото по негов доклад беше изгонен руския таваришч Майкъл Чьорный. След това този последният сума ти пари изпотроши да плаща на наште медийни мекерета да плюят по Костов... тъй че ето, отмащавай си сега, Колю, теперь ти е паднало! :-)
Мен ме остави, аз съм "рублофил". Да беше вникнал какво ти казва твоя човек - доларофила Минчев.
...ама нейсе.
Айде сега, не ми се прави само на рублофил, вий, рублофилите, особено много обичате кремльовските ви друзья да ви изплащат рублите в доларчета и в евренца, не се прави сега пред нас на "чиста вода ненапита", знаем ний как стоят тия работи...
Аз, Грънчаров1 от 1992 г. съм работодател. Пари не получавам, пари давам - на бюджета, на себе си, на другите. Всеки ден се гърча да намирам работа и поръчки, защото знам, че десет семейства, включително и моето всеки месец се надяват да получат по някой лев. В шест от тези десет семейства има само по един работещ.
А работата е все по-малко, поръчките са все по мижави и по-редки.
Не се оплаквам. Знам , че и твоето положение не е розово. Просто ти обяснявам защо трябва да престанеш с тъпите подмятания за рубли и долари. Не са ми интересни, дори и като майтап...
ОК, Колю, това е похвално, че си работодател, че най-вероятно ти лично не получаваш рубли заради русофилството си, но позволи ми все пак да вметна, че това не отменя правилото много русофили да получават парична компенсация за любовта си към Русия. Освен това съзирам едно голямо противоречие: щом като си работодател, сиреч, капиталист, как е възможно тогава толкова да обичаш пустия комунизъм?! Ето това аз не мога да го разбера...
Публикуване на коментар