Ние, гражданите, сме господари на управниците, ние сме ги турили там, те са наши слуги, затова трябва да ги държим изкъсо - за да не правят поразии

Искам да си продължа мисълта, подета във вчерашния ми коментар по най-актуална политическа тема: виж Разяснение защо подкрепям новото правителство, снабдено с една-две щури идеи как и аз с нещичко да допринеса за доброто на България. Върти ми се в главата нещо изключително важно, да видим дали ще успея да го изразя с понятни думи. Ето и още една отправна точна на днешното ми разсъждение: Радан Кънев: Ако не можеш да правиш мнозинства, не можеш да решаваш проблеми; споделям изцяло, така е, а в политиката да бъдеш само непорочен доктринер или плямпало, не е кой знае колко голямо постижение. Политиката е нещо практично, което трябва да умее да променя нещата, ситуациите, живота ни.

Е, сега, дето се казва, "властта е наша", имам предвид нас, дясномислещите хора. Към тия хора се отнасям и аз - и то не от вчера. Дойде обаче моментът на истински трудното: тая власт наистина да бъде приложена на дело, и то така, че да промени нелеката ситуация - в интерес на страната, на хората, на гражданите. Тук искам да засегна един, дето се казва, "крайно щекотлив въпрос", въпрос, който, по причина на тази негова "щекотливост", ще бъде отбягван от всички. И този въпрос, който се изправя със страшна сила, е въпросът за... кадрите (ако ми позволите, в малко шеговит план, да използвам тази ленинско-сталинска терминология).

Сега, всъщност утре, ще се честват 25 години от прехода. Та имам повод да кажа нещо по тия въпроси, понеже съм свидетел на целия преход, с очите си видях всичко, а в много неща съм и участвал непосредствено. Примерно, бил съм в управлението (бил съм кмет, макар и за кратко). И съм анализирал процесите на прехода в поредица свои книги, смея да имам претенцията, че съм наясно с ония грешки, които са най-опасни. Ще ми се да помогна някак за избягването им този път.

Десните сили, към които принадлежа ценностно, заради убежденията си, са били на власт досега три пъти (ако броим и коалиционното правителство на Д.Попов), сега ще бъде четвъртия път. Властта се упражнява чрез хора, нужни са способни, разбиращи от работата си хора, личности кадърни, свестни, работливи, знаещи какво искат. Чумата на българското управление обаче е настъпателната кариеристична напаст, от която никакво спасение няма. Знаете ли сега колко много най-бодри кариеристи си точат зъбките за постове и меки кресла? Давате ли си сметка колко некадърници-наглеци търсят връзки, за да се набутат на държавна служба, щот властта, видите ли, вече е наша, е, дойде и нашият ред да се облажим хубавко! И Бойко, и другите лидери на управляващата коалиция, убеден съм, са атакувани ежечасно от бодри кариеристи, които се тикат, навират, изтъкват заслуги, искат да осребрят "участието си в битките"? Нека да бъдем реалисти, нека да не се правим на ударени, ами да осъзнаем, че този е един от най-острите проблеми на функционирането на многострадалната българска демокрация.

Туриш ли на хубав държавен пост некоя "калинка", стой след това па се дръж, ще видиш такива злоупотреби и злосторства, че свят ще ти се завие. Тълпи бодри кариеристи, повтарям, сега атакуват хората с влияние в управляващата коалиция, искайки престижни постове. Знаем също, че много често се търси служба за "онуй наше момче", а изобщо не се търси подобаващ и способен "кадър" за тази или онази отговорна държавна служба. Така ли е? Що мълчите като пукали, що си глътнахте езика, малее, тоа па Грънчаров па се праи на интересен, засегайки толкова болна и неудобна тема?!

Тия тумби кариеристи, които като гладни псета атакуват тъй апетитно димящия кокал на властта, са най-голямата опасност, те обикновено са и причината за провала на всяка една власт. Туриш ли некадърен кариерист на отговорна държавна служба, верно, той ще ти е верен, но ще направи такива зулуми, че, дето се казва, дупе да ти е яко после. И държавата бива проваляна от такива именно кариеристи, от тая нагла напаст, повтарям, спасение няма. Бойко Борисов в предишното си управление има, дето се казва, доста "неподходящи назначения", на моменти с просто око се виждаше, че той, горкият, просто немаше свестни хора, немаше "кадрови потенциал", за да упражнява властта. И се туряше на моменти и Сулю, и Пулю, и стрина им Гюргя, стига, разбира се, да имаха дебели връзки. Ето за тия пусти дебели връзки ми се ще да поразсъждавам повечко.

Да, какъв е, да го кажем така, начинът за подбор на подходящи кадри за управлението у нас - давате ли си сметка за това? Как какъв: ами чрез връзки, лични, шуро-баджанашки, приятелски, роднински, по мафия, и какви ли не още, това е на първо място. "Имаме тук едно наше момче, я гледай да му намериш там некаква служба, нали ме разбираш, ама да е по-платена, наше момче е все пак, пък е и работливо! О, он може сичко, нема проблеми, много е отворен, каквато и да е службата, ама да е пò-така се пак, наше момче е он! Айде, действайте! Разбрахме се, нали?!". На второ място трябва да знаем, че партиите у нас гъмжат от пробивни кариеристи, които са готови на всекакви мерзости, само и само да се набутат на некое топло местенце. Е, може да има и хора в партиите, дето са движени от идеални, тъй да се рече, подбуди, ала такива мухльовци, с извинение за думата, по начало в нашенските родни условия са рядкост, а типичният случай са именно въпросните наглеци-кариеристи, способни на всяка мерзост - само и само да се доберат да доходна държавна служба, по възможност дето може да се лапат и комисионни, и подкупи, и така нататък. И в тия нашенски родни условия давате ли си сметка сега в каква ситуация се намират лидерите на участващите в правителствената коалиция управляващи партии?

Разбира се, и Бойко Борисов, и Радан Кънев, и Кунева, и останалите ще им се наложи да турят на най-хубавите държавни постове хора, дето са им лично познати, на които имат съответното доверие. Но колко лично познати, доверени и проверени, пък и все пак кадърни хора може да има един лидер? Нали в един момент тия ще се изчерпят, какво да правим след това? Казахме, кадровият състав на партиите, да ме извиняват тия лидери, но според мен може да се сравни с нещо като "торба със змии", които се хапят една с друга, и ето, на въпросните водачи им се налага често да бъркат в тази торба, която змия успее да захапе пръста им, на нея именно и дават тази или онази служба. Има ли риск в този начин на определяне на хора за отговорните държавни постове? Има, разбира се, и то какъв!

Да се навре човек в тия времена на хубава държавна служба е доста трудна работа, искат се и връзки, и "напористост", и "заслуги" се искат. Щото за какво работят хората в партиите, ами за да могат един ден да се наместят на топличка служба, да не са балами да работят за нещо друго обикновено? Изхождам тук от господстващата популярна представа, от съзнанието, което е така характерно. То по начало няма нищо лошо човек да се занимава с политика, но все пак се иска и известен моралец, и някакво приличие се иска, нали така?

Има едно противоречие, на което искам да обърна внимание тука. Не зная дали си давате сметка, но обикновено става така: тия, дето са най-способни да вършат някаква отговорна и нелека работа, точно тях съвсем не ги бива в натискането за кариера. Тия хора органически се гнусят от туй натискане, втриса ги като си представят какви унижения трябва да преживее човекът, за да се добере най-накрая до престижен и отговорен пост. И затова тия хора не умеят да се врат. А се врат най-силно тъкмо ония, дето пък не са кадърни; те са кадърни, ала за самото навиране, за самото врене, щото и за него се искат съответните качества, ама работа да ти свършат някаква, тях за това едва ли ги бива, щото целият им потенциал е отишъл за пустото навиране. Тук даже може да се изведе нещо като парадоксален закон: който по-яко се вре, пази се от тоя, търси най-способните хора за някаква работа сред ония, които изобщо не умеят да се врат, които си стоят на задния ред и не смеят да плюят в лицето си и те да почнат да се навират. Това нещо един политически лидер или държавник требва добре да го знае. Аз обаче, позволете ми да кажа, смело заявявам и твърдя, че нашите лидери и управници точно туй нещо изглежда съвсем не го знаят. Или ако го знаят, изобщо не го спазват. Добрият управник се познава по това, че умее да открие най-кадърни и способни хора за съответната отговорна работа, такъв управник има някакъв нюх към тия неща, това е именно и най-трудното от ония умения, които в съвкупността си правят добрия, изкусния държавен (пък и не само държавен) управник. Щото управлението е цяло изкуство, дали, прочее, да не взема тия дни да напиша и книжка по тия въпроси, ето, наскоро написах книжка за Изкуството да си учител, що да не запретна сега ръкави и да напиша разбирането си и за Изкуството да си управник? Щото, сами виждате, и тази тема ме е заинтересувала напоследък, що пък да не ù отделя известно внимание и да напиша нещичко по тези въпроси? Ето, този днешен мой текст е добро въведение в тази тема, не смятате ли?

Като и да е. Майната ù на книжката, друго е важно тука. Крайно порочният утвърдил се у нас начин за определяне на управници, на хора за държавната администрация е крайно време да бъде променен и заменен с някой друг, по-адекватен на нуждите, щото в тежките условия, в които се намираме, е престъпление на отговорни държавни постове да се турят хора-некадърници, алчни кариеристи, а в същото време способните, ония, които могат да свършат прекрасно работата, да бъдат държани настрана, да бъдат изолирани, докато в управлението, както обикновено става у нас, се вихрят какви ли не некадърници, калинки, плазмодии, паразити, тунеядци и не знам си какви още, трудно ми е да ги изброя сега всичките.

Е, аз от известно време, не от вчера, отправям, ако сте забелязали, съвсем съзнателни провокации в тази посока, открито оскърбявайки господстващите разбирания - като, за разлика от настъпателните кариеристи, открито, публично, съвсем откровено издигам своята кандидатура за един държавен пост, за който смятам, че съм подходящ, именно поста на заместник-министър на образованието! Е, и за директор на училище се опитвах да се кандидатирам по съвършено същия, пределно отпкрит начин, без да търся връзки и пр., но там ме отрязаха; по едно време даже пак по същия скандален начин бях заявил, че ще се кандидатирам за началник на Инспектората по образованието в Пловдив, ама само го заявих, пропуснах срока да дам кандидатурата си за участие в конкурса, после пък те отмениха вече обявения конкурс, щото съдът върна предишната началничка, уволнена при смяната на властта, абе виждате, у нас тъкмо в тази сфера, сферата на назначаването на подходящи личности за отговорните държавни служби цери пълен хаос. Е, аз се опитвам нещичко да променя. Давам пример, с който искам да подкопая установилите се представи. Провокирам най-гаднярски установилите се тук вкусове, дотам, че най-близки мои политически приятели се фрапираха дотам, че ето, вече и те не ми говорят даже. Абе остави го тоя Грънчаров бе, изложи се страшно той, ето, вре се за това пусто Министерство на образованието, иска, представяте ли си, да става заместник-министър, това му е станало нещо като идея-фикс, горкият, той не знае ли туй, дека сички го знаят, че така тия неща не стават, така не се правят, другояче става сичко, ох, колко "прозт" бил тоя Грънчаров бе?! Между другото, аз, действайки в тая съзнателно избрана насока, фрапирах съзнанията на всички с дори и с наглостта да се самопредложа на г-н Президента за... министър на образованието и нàуката, в служебното правителство, леле, станах пълен резил по тоя повод, сички зеха да ме мислят, че изглежда наистина съм превъртял, всички се отвърнаха от мен, то бива-бива, ама чак такава наглост, пред сички да се тика да става министър, тоя съвременен Големанов-Грънчаров надмина сички в кариеризма си! Прочее, да си призная, аз по-преди и в писмо до Б.Борисов пак се самопредложих да стана министър на образованието и нàуката, когато моят състудент Сергей Игнатов падна от поста си, е, Бойко, разбира се, не ми обърна внимание, въпреки че немаше кой да тури, дотам немаше, че се принуди да назначи на тоя пост едно немощно старче от Академията, представяте ли си, него предпочете, ала мен не щя да ме назначи? Както и да е, бъдете спокойни, не съм полудял, обаче все пак опитайте да разберете защо отправям тия така грозни и направо нечувани предизвикателства спрямо установилите се в отечеството ни "добри нрави"?

Ако ви е трудно да си отговорите сами на този нелек въпрос, ще ви помогна. Аз съм добър по сърце човек и винаги съм готов да се притека на помощ на неразбиращите. Но е факт, че всички, дори и най-близки мои приятели се разочароваха страшно от мен, щом прочетоха, че и този път не се въздържах да наруша добрите нрави и ето, най-нагло заявих тия дни, че не само искам да стана заместник-министър на образованието и нàуката, ами дори и за поста съветник на Премиера по духовните въпроси се полакомих! И открито заявих, че ще пиша писмо не само лично до г-н Борисов, но и до Радан Кънев, и до кого ли не, само и само да... изследвам какви ще бъдат реакциите на тия наши толкова мъдри държавни мъже. Бъдете спокойни, знам добре, че нема да ми отговорят, нито пък ще се трогнат. Камо ли пък да благоволят да си мръднат малкия пръст в тази посока, примерно, да земат и наистина да ме турят на тоя пост, поне на поста заместник-министър на образованието и нàуата, дето ми е така легнал на сърцето, че повече от това едва ли може да бъде!

И защо тогава се излагаш бре, малоумнико?! Като знаеш, че нищо няма да постигнеш по тоя начин, що барем се излагаш, абе, идиотино?! Тоя въпрос изглежда всички си го задават, щом даже и уплашената ми тъща снощи се обади от... Раднево (тя си живее там, не е в болницата, бъдете спокойни, съвсем си е наред тя, горката ми тъща, дето има такъв опак зет!) да ме пита какво става с мен, ето, хората говорели, че вместо като хората да се опитам да се навра във властта, щот сега властта е наша, пак съм зел да правя некакви щуротии, да пиша писма, да се самопредлагам открито и прочие. Абе тия неща се правят иначе бре, идиотино, ми крещя снощи в слушалката справедливо уязвената ми тъща, която, човешко е, е крайно уязвена от това, че неоправният ù зет на 55 години е... безработен, и то при положение, че ето, неговата политическа сила вече за четвърти път е на власт (!!!!), а той пак не може като другите хора да се уреди и да получи некакво местенце във властта! Няма да скрия, че тъщата ми, както се полага, има най-светли комунистически убеждения, но това е отделна работа, аз нея съм се отказал отдавна да я преубеждавам в нещо. Ала тук в упреците си явно е права, а, какво ще кажете?

"Добрите нрави" у нас изискват истинският кариерист да задвижи връзките си, да иде да се моли, да причаква респективно познатите си големци, да ги моли, ако требе на им цуне поне краката или ръката, да им обещае вечна дружба, ето такива салтанати правят оправните кариеристи у нас, те нема като мен да почнат да пишат открити писма, да се излагат публично, да просят пост, не, така положително не стават работите както съм я подкарал аз. Ще дам пример, за да се разбере, че моят "кариеризъм" е така особен, че поведението ми не бива изобщо да се квалифизира по този начин.

Две примерчета ще дам. Преди 23 години, ето тия ноемврийски дни на 1991 министър на образованието и нàуката стана проф. Николай Василев, Бог да го прости, философ, той почина наскоро. Лично мой познат, знаем се с него отдавна. Таман стана той министър, мен червените другари ме уволниха от Пловдивския университет, за политически заслуги, щот бях син, а ПУ и тогава, и до ден днешен си беше и си остана една червена крепост. И аз бях безработен месеци наред. Не си мръднах пръста да ида в София и да се представя на моя отдавнашен познайник проф. Василев, Министъра. И да помоля за служба. Не, не направих това. И даже когато шефът на инспектората по образованието в Пловдив ме тури за "временно-изпълняващ" директор на една престижна гимназия, Хуманитарната, аз не си мръднах пръста да ида при проф. Василев и да поискам да ме тури за постоянно на това място. Падна от власт след годинка правителството на Филип Димитров, комунистите в училището мигновено ми обявиха стачка, аз си зех шапката и си тръгнах.

Няма да казвам какво стана когато СДС взе властта при Костов. Аз пък се оказа че съм безработен, както и да е, тази любопитна история съм я описал в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България). Ще премина при управлението на Борисов, когато министър на образованието и нàуката стана моят ленинградски (сант-петербургски) състудент Сергей Игнатов. Аз, разбира се, не си мръднах пръста да ида за нещо да го моля, не, напротив, почнах да го критикувам в блога си и той, министърът, благоволил да каже пред наши общи приятели (които се опитали да ходатайстват за мен пред него), че тоя там пловдивски "почитател на Платон" нека да си чете Платон, какво иска повече, та се е захванал да го критикува? Факт е обаче, че когато в училището, в което работих тогава като преподавател по философия и гражданско образование, именно ПГЕЕ-Пловдив, се проведе директорски конкурс, аз пак не си мръднах пръста поне да опитам да повлия малко за да бъде турен поне що-годе приемлив и кадърен директор, не, проспах този момент, е, турената за директор другарка за кратко успя да ми отмъсти така, че ето, вече ме уволни, сега пак, заради нея, съм безработен. Както и да е, това са лични неща, нямащи отношение към темата, но те поне показват, че от мен кариерист в общоприетия смисъл на думата не става, аз явно и изобщо не съм никакъв кариерист, щото ако бях, отдавна да се бях нагласил на некое хубаво държавно кресълце.

Да, време е да завършвам. Че стана дълго. Ето ми вкратце идеята. Внимавайте, за да разберете каква ми е идеята и защо се държа по тоя пределно глупав начин, уж навирайки се и аз на престижен пост.

Трябва коренно да се промени начинът на назначаване на държавни служители на най-отговорните, пък и на всички останали държавни длъжности. Тая досегашна шуро-баджанашка, партийна и връзкарска технология за определяне на "наши хора" за държавните кресла е безкрайно порочна и трябва да бъде премахната час по-скоро. Разбира се, че трябва да се въведе истинска конкурсна система, разбира се, за висши постове като заместник-министрите конкурси никога няма да бъдат направени, но "нещо като конкурси" за определяне на най-добрия кандидат и там трябва да бъдат правени. А пък кандидатите за тия постове, разбира се, трябва да имат достойнството сами и пределно открито да представят своите кандидатури. От които хората с власт, управниците, наистина да подберат най-достойния. А не да правят партийни назначения, и то на обикновено на хора, които само защото са имали връзки, се добират на държавната служба, а пък след това или не знаят какво да правят, или нищо не правят, сиреч, само паразитират, или пък, ако нещо изобщо направят, почват само да вредят, да нанасят поражения, да правят зулуми, излагации и пр. На сеирища сме се нагледали, а сеирища се получават когато некой некадърник бъде турен на държавен пост, за който с просто око си личи, че не става изобщо. Ето тая практика трябва да бъде променена решително. За да помогна да се промени, ето, аз, като гражданин, сиреч, като собственик или господар на тая държава, ще направя, според силите си, нужното, онова, което смятам за добро и за полезно. Дори и с риск да ми се смеят, да ме ругаят, да ме плюят, да ме обявяват за луд, за кариерист, за какъв ли не. Сфанахте ли отчасти за какво изобщо става дума тук?

На мен ми писна да пиша, спирам дотук. Друг път, ако имам настроение, ще продължа. Хубав ден ви желая! Прощавайте ако има нещо, но бях пределно честен и открит. Бъдете и вие такива. Този е начинът. Аз друг начин не виждам. На управниците си трябва да казваме цялата истина. И не трябва да се държим като скотове, които постоянно се самоунижават. Свободният човек се държи винаги открито, няма от какво да се срамува, ето това е и достойното поведение, от него презрян кариерист не става. Дано поне това сте разбрали. И помнете другото: ние, гражданите, сме господарите на управниците, ние сме ги турили там, те са наши слуги, затова трябва да ги държим изкъсо за да не правят поразии. Може да звучи грозно това в нечии уши, но аз го казвам, щото съм длъжен да го кажа. Това трябва да се знае от всички. И да не се забравя и за миг. Чао и до скоро!

ЗАБЕЛЕЖКА: И Бойко Борисов, и Радан Кънев, и Миглена Кунева (и още мнозина други от днешните управляващи) са мои "приятели" в интернет, във фейсбук, а с някои от тях съм си и писал писма (примерно, с президента Плевнелиев си обменихме по няколко писма по време на избирателната му кампания, след това, като стана държавен глава, той вече не ми пише). Ще пратя този горния текст до тия всичките политически и държавни дейци и управници, нека да им помогна да опитат да избегнат някои грешки, смятам, че е мой дълг да правя нещо в тази посока. Най-малко повдигната тема си заслужава осмисляне и обсъждане, да видим дали някой обаче ще реагира. Ще видим. Ето това е интересно да се разбере. Заслужава си да правим такива експерименти, нали, какво ще кажете? Що мълчите като...?!?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo