С помощта, подкрепата и насърчението на г-жа Мария Василева (пенсионирана учителка, която подготви две резюмета на мой текст, публикуван в блога, именно ето този: Вярвам, че българският съд ще изпълни възвишената си мисия на блюстител на справедливостта, правото, доброто и дори на самата поругана човечност!, виж коментарите под него) подготвих нов, пределно съкратен вариант за мое изказване или за нещо като кратка обвинителна реч пред съда; възнамерявам да я произнеса на следващото съдебно заседание, което ще се проведе на 4 декември т.г., сиреч, само след две седмици. Предвид важността за мен на това съдебно дяло, на което е поставена на карта моята професионална и житейска съдба, тази тема силно ме вълнува, особено в светлината на открилата се напоследък възможност тежката ситуация в българското образование да бъде променена, имам предвид, че начело на Министерството на образованието и науката застана човек с реформаторски идеи, та и на това допълнително основание, с оглед истината за случващото се да бъде възвестявана колкото се може по-настойчиво, публикувам и този текст (защото твърдо вярвам и дори съм убеден, че без обществена подкрепа и без съответните настроения в гражданското общество промяна никаква не може да се случи):
Уважаема госпожо Съдия,
Искам да кажа, ако позволите, нещо съвсем кратко, което ще хвърли допълнителна светлина върху започващото съдебно дело. Цели 30 години съм работил като преподавател по философия в средното и университетско образование. Отдадох всичките си сили и време на това благородно поприще - обучението и възпитанието на младите; считам, че изпълнявах своя дълг, вярвал съм във всичките тия години, че имам потребното призвание да бъда учител, в противен случай изобщо не бих се отдал на това занимание и поприще. Главното в работата ми е било да помагам на младите в решаването на най-важната задача на живота им: да станат самостоятелно мислещи, търсещи истината, пълноценно живеещи и в крайна сметка успешни личности, свободни, уверени в себе си и духовно богати. Стараех се да бъда и, да се надяваме, бях полезен на младите - понеже бях вдъхновен от високото съзнание за несравнимата с нищо друго и тъй възвишена духовна мисия на учителя.
Предмет на работата на учителя по философия е изявяването на духовните измерения на живота с оглед насърчаване на ценностните, идейните търсения на младите - а това съвсем не е лек труд в настоящата тежка психологическа и нравствена ситуация в обществото ни. Става дума за съвършено фини, деликатни духовни въздействия върху душите на младите. Работих в съответствие с духовните потребности на времето, в което живеем. Привърженик съм на най-новите и модерни образователни технологии, подходи и практики, което може да се установи по цялата тази поредица от учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски дисциплини, които за тия години разработих и публикувах, с оглед да подпомогна подготовката на младите. Смятам, че отдавна е дошло времето, в което българското образование трябва решително да надмогне и преодолее деформираната и неадекватна, но за жалост твърде разпространена представа за смисъла на образованието - с оглед да се върнем до корените и изворите на същинското, отговарящото на действителните нужди на младите и модерно образование и обучение.
Решителен привърженик съм на дълбоките, същностните промени в образователната система и съответно съм противник на остарелите, ретроградни, анахронични подходи, които по един командно-административен, тоталитарен и външен дидактичен маниер превръщат младите в обекти на груба инвазия, която не им позволява да развият най-ценното в своите уникални личности. Не мога да гледам с тъпо безразличие тази унифицираща система, която не признава човешката индивидуалност и самобитност, която без никакво неудобство тъпче безусловното право на младите да бъдат себе си, да отстояват суверенните права на личността си. Крайно време е тази обезличаваща система, която може да се сравни с нещо като "месомелачка на душите", да бъде прогонена от българското образование. Пилеем най-ценния капитал, който нацията ни притежава - човешкият потенциал. Няма защо да се чудим защо нацията е бедна и унизена - и защо най-талантливите не остават в страната.
От казаното става съвсем ясно защо човек с моите разбирания беше подложен на такъв груб административен терор, натиск и тормоз от страна на административно лице на отговорна длъжност, което застана в позицията на охранител и защитник на плачевното статукво, имам предвид директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, ответница по това дело. Вместо да влезе в ползотворен диалог с човек като мен с оглед да обединим си силите в търсенето на най-добрите решения в интерес на учениците - различията в идеите и разбиранията са нещо естествено и благоприятстващо развитието! - това лице предпочете, в духа на един отречен от времето манталитет, да ме обяви за "опасен вредител", за "луд", за "некадърник" и за какво ли не още! Позволи си да поведе злобна компроматна война срещу мен, увенчана най-накрая със заповедта за моето уволнение от това училище. Всичките ми опити да поведа диалог, демократичен дебат по най-острите и горещи проблеми на училищния живот с оглед постигане на разбирателство се оказаха безуспешни. Бях изритан от училището по начин, който ме изважда завинаги от образователната система, бях уволнен по такъв параграф, че фактически съм лишен от конституционното си право на труд по специалността - не мога повече да упражнявам професията си на учител по философия.
Да оставим настрана това, че в непоносимата психологическа и нравствена обстановка в училището, в което работих, имам предвид трите последни години, в които негов директор е г-жа Стоянка Анастасова, в резултат на напрежението, което трябваше да понеса, в опасна степен се изостриха здравословните ми проблеми (страдам от заболяване, спадащо към групата на т.н. исхемична болест на сърцето) и то дотам, че бях инвалидизиран от ТЕЛК. Вместо обаче административният тормоз да отслабне, от този момент той се засили. В тази ужасна обстановка след инцидент (подхлъзване, падане и удряне на главата в бетонна стена) се стигна дотам, че получих обилен вътрешно-черепен кръвоизлив, заради който се наложи да преживея тежка животоспасителна операция с трапанация на черепа - за изваждане на получения хематом. Бях в 8-месечен болничен отпуск по възстановяване, но в момента на връщането ми на работа натискът и тормозът от страна на директорката вече стана направо неудържим, всекидневен, невероятно брутален. В тази обстановка ми се наложи да понеса и тежестите да водя друго съдебно дело срещу директорката Анастасова, поисках съдът да отмени наложено по-рано от нея дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", което и стана, на три съдебни инстанции, включително и във Върховния касационен съд, спечелих делото - и несправедливото и неправомерно наказание беше отменено. Този факт принуди директорката, в желанието ù за саморазправа и с оглед да ми отмъсти, чрез неправомерно водена компроматна война да скалъпи "мотивация" за уволнение, която вече е предмет на настоящето съдебно дело. Шест месеца след завръщането ми на работа след болничните бях уволнен, и то тъкмо в навечерието на празника 24 май ми беше връчена заповедта за уволнение, само месец преди края на учебната година.
Дълбоко съм обиден от едно такова неправомерно, грубо и несправедливо отношение и третиране на моята личност от страна на директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Призовах я на съд, та безпристрастното правосъдие да отсъди и да възстанови правата ми, тъй като, за жалост, висшестоящите длъжностни лица в образователната йерархия не си изпълниха предписаната от закона роля; те не само че не пожелаха да спрат безогледния административен произвол, на който бях подложен, но някои от тях дори и подпомогнаха директорката да се разправи така безжалостно с мен.
Вярвам, че българският съд ще изпълни своята възвишена мисия на блюстител на справедливостта, правото, доброто и дори на самата поругана човечност. Благодаря за вниманието, извинявам се за емоционалността, но тя е разбираема - предвид съдбовната важност за мен на това съдебно дело!
ЗАБЕЛЕЖКА: Благодаря най-искрено на г-жа Мария Василева за голямата помощ, тъй като тя ми помогна да успея да се добера, след толкова много опити, до есенцията (същината) на цялата тази крайно неприятна за мен история! Разбира се, ще бъда признателен и за всички други съвети по текста, който, разбира се, се нуждае от още "шлайфане"...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
6 коментара:
Добър е текстът.Може да бъде още съкращаван.Предлагам последното изречение да отпадне съвсем.
То е граматично-смислово сгрешено и дразнещо с "извинявам се" - правоговорните индивиди, а и
благодарността звучи лекичко фалшиво .Съдията е длъжен далеч не, само да изслуша внимателно ищеца,
да разгледа, прозре и вникне зад емоциите и доказателствата по неговата молба нейната фактическа, правна,
морална и човешка основателност.
Но той е и задължен от работата си да превърне тези емоции и признати от него факти в свое основателно и справедливо решение.
Дълбоко и искрено съм убеден, наблюдавайки случая в неговия "генезис и развитие", а дори, вземайки и пряко участие в него с основателно послание до директорката на ПГЕЕ, че то просто не е възможно - да не е в полза на молителя.
2014.11.15г. Владимир Петков-Трашов
11
Ясно ли е на съда, че ти е определила психиатрична диагноза, която институционално /от специалисти/ е опровергана. Ясно ли е на съда, че опровергаваш основното определение "некадърник" чрез пряката си работа в училище, чрез блога, книгите и помагалата. Не е ли добре, извън текста, да приложиш /прилагаш, без да го четеш/ справка за написаните от теб книги, помагала и авторски текстове в помощ на обучението на учениците, както и видеоклиповете,като посочиш в едно изречение смисъла от написването на съответната книга? Така съдиите ще могат да се убедят в твоята НЕнекадърност.
Съдът не е сцена. Времето на заседанието е ограничено. Това, което има да се каже, се дава в писмен вид, а не се чете. Там има участващи в процеса и присъстващи граждани. Няма публика. Не настройвай съдиите против себе си, като нарушаваш процедурата.
Аз не смятам, че съдът може да бъде настроен тъкмо срещу ония, които правят нужното да му помогнат да види в истинската светлина случилото се... както и да е, мерси за съвета.
Райчо, да, върху тия моменти адвокатът е помислил и е изнамерил нежната аргументация. Съдът е институция, която търси истината и прави нужното правдата да се наложи над неправдата. В този смисъл яз вярвам във високото предназначение на тази толкова значима за живота ни институция.
" Съдът е институция, която търси истината и прави нужното правдата да се наложи над неправдата. " Това е библейско твърдение!
Съдът не търси истината, а решава спор, като прилага законите на страната. Не го ли проумя най-после? Той не е научен институт или изследователска лаборатория. От там произтича и поведението на участниците в процеса. Да видим дали ще ти позволят да четеш изявления? Покани журналисти и го прави пред тях.
Аз изявлението си съм го направил вече тук, в блога, чрез публикацията на тази "реч", но на мен не ми е до правенето на изявления пред медиите, а до помощта, която всеки човек или гражданин е длъжен да оказва на правосъдието.
Апропо, преподавал съм философия на правото доста години, написал съм и учебно помагало по този учебен предмет. Спорът на двете страни, който съдът трябва да реши в съответствие със законите и принципите на правото, може да бъде решен едва след като се постигне, на основата на здрава аргументация, истината по същината на спора. Да, съдът неминуемо изследва правния казус, този познавателен момент не бива да се игнорира, същото се отнася и за ценностният момент, щото и такива ценности като право, истина, справедливост, дължимо (идея за дълг), за човещина и пр. имат немалко влияние върху процеса на разнищване на казуса.
Вашата представа за същината на съдебното дирене на истина е прекалено стеснена, изпускате най-важна същностна страна на случващото се в съда. Аз като философ съм длъжен да държа сметка за цялостната, пълната, изчерпателната същност, да отчитам самото понятие именно в неговата цялост - в противен случай стесняването на нашите представи води до изкривяване, до деформация на самото правораздаване, на самото съдопроизводство, на самото правосъдие. А моментът на съдене, на отсъждане се свежда, както да го погледнем, до отсъждане на това каква е истината по разглеждания казус, на чия страна е правото, коя страна е постъпила правомерно и коя е постъпила неправомерно.
У нас правосъдието се нуждае от стриктно придържане до своето автентично понятие и идея - и това е част от нещото, което наричаме "съдебна реформа". Ний, гражданите, трябва да помагаме на този процес, за да имаме един ден едно наистина справедливо и възвишено, достойно за уважение правосъдие.
На последно място искам да Ви кажа и това: недейте да подценявате "библейската представа" за същината на правосъдния процес; Библията съдържа най-дълбоките и верни представи за всички неща от живота ни...
Публикуване на коментар