Промяната в мисленето, в съзнанията, в душите е най-трудната, но за сметка на това е фатално важна

Току-що прегледах имейла си. Няма никакво съобщение до мен, изпратено от отговорните лица и институции, до които адресирах Мое(то) кратко Отворено писъмце до господата Борисов, Кънев и Танев. Не съм фантазьор, не мисля, че някой ще се трогне дотам, че да ме удостои с височайшото си внимание: откъде-накъде ний, властелините на държавата, ще даваме знак, че сме обърнали внимание на някакъв си там "гражданин Грънчаров", който, представяте ли си, ни се прави на интересен, пишейки ни писмо?! Също така до този момент, ето, вече е вторник, 8.25 часа, никой и не ми се е и обадил, примерно, някаква секретарка да ми звънне и да каже: "Г-н Грънчаров, бихте ли бил така добър да си турите костюм и да дойдете в приемната на г-н..., той иска да разговаря с Вас?!".

Моля, не приемайте последното изречение като "доказателство" за това, че съм някакъв непоправим мечтател, който е на път да превърти дотам, че да си помисли, че такова нещо действително може да му се случи някога. Между впрочем, имам един знак, пък макар и косвен: медиите писаха, че Радан Кънев се бил оплакал на среща със свои избиратели някъде в Добруджа, че откакто бил във властта, се оказало, че броят на братовчедите му почнал да нараства главоломно; хубаво е поне това, че говори за братовчеди, аз не съм му такъв, явно няма предвид моето писъмце до него. Както и да е, та държа да ви известя, че моят експеримент до този момент е на път да се провали решително, всъщност той няма как да се провали тъй като е заложен така, че дори и липсата на всякаква реакция вече е реакция, издава реакция (и също така показва много други интересуващи ме неща). Просто казано, както и очаквах, до този момент няма никаква реакция от лицата и отговорните фактори, до които дръзнах да адресирам своето тъй провокационно и дори направо скандално неприлично писмо.

Аз всъщност адресирах писмото си обаче не толкова до тях, а до... вас, уважаеми читатели на своя блог. Идеята ми беше вас да накарам да се замислите. Не съм идиот за да си мисля, че някой властник ще се трогне дотам, че ще прочете написаното от мен и ще се замисли - далеч сме от този поврат; тия неща у нас, за жалост, за момента са невъзможни. Лесно не се пречупва цял един манталитет. Трудна работа е това. Промяната в мисленето, в съзнанията, в душите е най-трудната. Но пък за сметка на това от нея зависи всичко останало. Тя е съдбовна, фатално важна. Аз пък се радвам, че ето, имам знаци, че някои хора са ме разбрали, че някои хора ме разбират; ето един такъв знак, който искрено ме радва:

Тези, на които в момента преподавате уроци по гражданственост, са много задръстени, нищо не разбират, всичко приемат за чиста монета, ирония, алегория, аналогия и символи не схващат, разсъждават, приемайки чужди мисли - взети от чути по телевизията и написани в пресата коментари. На някой професор като Вучков ще повярват, но на Грънчаров - не! Хайде тях да ги оставим, ама има такива, дето разбират какво им се казва имплицитно. Те защо си мълчат? Напипвате точния момент да предадете точния урок, показвате на всеослушание къде бърка българина, ама не, няма кой да ви похвали и да благодари. 

Ама я влезте "в релсите" като всички останали - не разбирате какво става, траете си, ако разбирате, гледате някой да не разбере какво мислите, внимавате какво приказвате, пазите си работата, кланяте се, където трябва! Е, тогава всички ще ви разбират и даже ще ви заобичат - защото ще сте като тях самите. Не са обичани такива маргинали тук, това да не е Франция, всеки там си е "a part" и свободен; и мечта си имат французите - френска обща мечта, не американската, тяхна си мечта. А ние за какво да мечтаем? Глупости! Миирно!! Раавнис!! Урраа!

Мария Василева

Това е. Радостно е, че има хора, които разбират какво всъщност правя. Какво целя. Какво ме вдъхновява. Не съм "службогонец", това поне е сигурно, щото ако бях, отдавна да си бях намерил каквато и поискам служба. От мен службогонец и администратор не става. Хора като мен са от друго тесто замесени. И на друг огън са изпечени. Но наистина ме радва това, че има и не плоскостно мислещи хора. Това ме изпълва с оптимизъм. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo